Постни безглутенови кексчета с тиква и стафиди

Това са вече любимите на мнозина кексчета с тиква и стафиди, но в безглутенов вариант. Пълнозърнестото брашно (пшеничено или спелтено) е заменено с елдено, а захарта, макар и нерафинирана, отстъпи мястото си на кокосова. Последната се оказа голямото попадение в рецептата – тя е не само подсладител, но и ароматизира по вълшебен начин печивото. А като отчетем и накиснатите в ром стафиди, карамфила и кардамона, крайният резултат надминава дори и най-смелите очаквания… Кексчетата много трудно могат да се опишат с думи и единственият начин да разберете за какви вкусове и аромати говоря, е да ги направите и лично да ги опитате! 😄
Мерителната чаша е 240 мл и за 12 кексчета са необходими:


2 ч.ч. (300 г) настъргана сурова тиква
1 ч.ч. (160 г) тъмни стафиди
3-4 с.л. ром

4 с.л. златно ленено семе
1 ч.ч. вода
½ ч.ч. (100 г) шарлан
1 ч.ч. (160 г) кокосова захар

1 ч.ч. (130 г) брашно от елда
1 ч.ч. (120 г) царевично брашно
1 пак. бакпулвер
1 ч.л. канела
3-4 пъпки карамфил – счукани
3-4 шушулки кардамон – счукани (само семенцата)
щипка сол

посипка:
1 шепа орехи (30 г)
1 с.л. кокосова захар


Стафидите се накисват в рома, докато се приготвят останалите съставки.
Ленено семе се смила и се накисва в купа за разбиване с половината вода за поне 10 мин., докато набъбне и стане подобно на желе.
В друга купа се смесват брашната, бакпулверът и подправките.
Към ленено семе се добавят шарланът, захарта и останалата вода и се разбърква добре. Прибавят се сухите съставки и се разбърква с тел само до смесване на продуктите. Добавят се тиквата и стафидите и отново се разбърква до хомогенна смес. Тестото се разпределя в хартиени чашки, които са подредени във форма за мъфини. Излизат точно 12 броя, напълнени почти до ръба. Няма нужда формичките да се оставят 1/3 празни, защото тестото не се надува както това с яйца.

Орехите се смилат в мелничка заедно със захарта и се поръсват върху кексчетата. Притиска се леко отгоре, за да залепне посипката и да не се изрони след изпичането.

 

Кексчетата се пекат в предварително загрята фурна на 160 градуса на долен реотан с вентилатор 35 минути. Най-добре е да се проверява с клечка дали са готови.

Оставят се да изстинат върху решетка.

Кексчетата са фантастични – чудно вкусни и с букет от божествени аромати. Кокосовата захар освен че подслажда, придава и завладяващо сетивата ухание – леко карамелено и изключително приятно. Същото важи и за стафидите, накиснати в ром – те и подслаждат, и ароматизират, а придават и прекрасна текстура. Да не пропуснем да отбележим и заслугата на карамфила и кардамона – в добавка към дежурната за тиквата канела просто творят чудеса. Всичко това прави от кексчетата истински бижута – всяка хапка от тях е блаженство за душата и наслада за всички сетива и човек се пренася в страна на вълшебства и мечти…

Крем супа от тиква и кестени

Обикновено в супата от тиква слагам картофи, но когато във фризера няколко пакетчета сварени и обелени кестени търпеливо чакат да им бъде обърнато подобаващо внимание, на човек му хрумват необичайни идеи… Всъщност няма нищо кой знае колко странно да се съчетаят тиква и кестени, попадала съм на подобни рецепти, макар и за сладкиши. Затова изобщо не се колебах дали да не ги обединя и в супа… И дързостта ми беше възнаградена – получи се превъзходна супа, с чудесна текстура и вълшебен аромат.


800 г тиква (изчистена)
500 г кестени (сварени и обелени)
1 стрък праз (или 1 глава лук)
4-5 скилидки чесън
парче пресен джинджифил колкото орех
2 ч.л. куркума
1 ч.л. кориандър
½ ч.л. кимион
½ ч.л. гарам масала
3 ч.л. сол (на вкус)

за сервиране:
лимонов сок
конопено семе


Тиквата и празът се нарязват на едро, джинджифилът – на тънки кръгчета. Слагат се в тенджера заедно с кестените и чесъна и се налива студена вода, колкото да ги покрие. Добавят се куркумата, кориандърът, кимионът, гарам масалата и солта. Вари се 20-25 мин. – до омекване на тиквата и праза, и всичко се пасира.
Супата се сервира задължително с лимонов сок – той балансира превъзходно леко сладникавия вкус на тиквата, кестените и праза. А за разкош и по-завършен вид (и добавка на натурални мазнини) се поръсва с някакви семена – аз напоследък съм си харесала за целта конопено, но и всякакви други могат да се ползват.

Супата е наистина вълшебна – вкусна и много засищаща, с божествен аромат. Кестените са чудесно попадение – дават прекрасна плътност и нежна и гладка текстура. Ако нямата гарам масала, може просто да я пропуснете или да я замените с по щипка канела и карамфил (в моята поне тези две подправки се усещат доста осезателно).

Крем супа от тиква и картофи

До неотдавна тиквата за мен беше продукт само за разни десерти – тиквеници, кексчета, кремове, печена пълнена тиква или пък варена и поръсена с орехи, канела и мед. Но миналата зима се осмелих да я вложа и в солено ястие – така се роди настоящата супа. Понеже дотогава не бях готвила подобно нещо, доста се позачудих с какво друго да я комбинирам и какви подправки да използвам. В крайна сметка реших да ползвам по-екзотични аромати и за мое щастие се получи нещо вълшебно – супа като излязла от приказка от 1001 нощ. Моята гарам масала бие малко на карамфил и е лютичка (от черния пипер), така че ако не разполагате с такава комбинирана подправка, може да я замените с 2-3 пъпки карамфил и по малко черен пипер и канела. Пресният джинджифил прави супата още по-пикантна и апетитна, а вместо лук може да се сложи праз – пак става много вкусно. При сервиране задължителен е лимоновият сок – невероятно освежава супата и тя става брилянтна.

Количествата на зеленчуците и подправките са ориентировъчни, спокойно може да се кара на око и на вкус. Може да се варира и с пропорцията тиква : картофи – вкусно е както в съотношение 1:1, така и със значителен превес на тиквата.

500 г тиква (изчистена)
500 г картофи (4-5 броя)
4-5 моркова
1 глава лук
3-4 скилидки чесън

парче пресен джинджифил (колкото палеца)
2-3 ч.л. сол (на вкус)
1 ч.л. кориандър
1 ч.л. кимион
1 ч.л. червен пипер
1 ч.л. куркума
1 ч.л. гарам масала
индийско орехче

за сервиране:
лимонов сок
(шарлан)
лют пипер


Всички зеленчуци се обелват и се нарязват на едро, само джинджифилът се нарязва на тънки резенчета. Слагат се в тенджера и се налива студена вода, колкото да ги покрие. Добавят се солта, кориандърът, кимионът, червеният пипер, куркумата и гарам масалата. Вари се 20-ина мин. – до омекване на зеленчуците. Тогава се настъргва малко индийско орехче и всичко се пасира. Ако е необходимо, може да се добави още малко сол.

При сервиране всяка порция се полива със струйчица шарлан (спокойно може и да се пропусне), добавя се лимонов сок и по желание – лют пипер.

Супата е уникална – невероятно вкусна и с приказен аромат. Просто вълшебство в чиния! Естествено всичко се дължи на подправките и на лимоновия сок, който идеално балансира леката сладост на тиквата. А с добавка на лютия пипер става превъзходна. Така от непозната до скоро територия, супата от тиква се превърна в честа посетителка на нашата трапеза. И в комбинация с препечена филийка е идеалната вечеря!

Крем от тиква и портокали

Не знаех, че има такъв крем. Докато не го направих миналата седмица… Съвсем случайно – за да оползотворя един резен тиква, 3 портокала и 1 мандарина… След като ги сварих и блендирах, стана фантастичен крем! Изобщо не очаквах толкова добър резултат! И понеже действах на око и на вкус, без точни грамажи, се наложи да го направя още веднъж, за да си запиша някакви пропорции все пак… Пък и толкова много ми хареса, че исках пак да си хапна от това вълшебно нещо в чаша с цвят на старо злато… И така, при втория опит се оказа, че съотношението на тиквата към цитрусите е горе-долу 2:1 – на почти 1 кг тиква сложих 3 портокала и 2 мандарини с общо тегло около 500 г (всичко е чисто тегло, обелено и почистено). Естествено всеки може да промени това съотношение по свой вкус… Както и може да се ползват само портокали или само мандарини. Моите портокали са от сорта за сок, т.е. не са много големи, но са сочни; мандаринките са със средна големина. Останалите продукти са на вкус, особено медът – зависи колко е сладка тиквата.


1 кг тиква (почистена и нарязана на кубчета)
3 портокала (335 г обелени)
2 мандарини (170 г обелени)
5-6 пъпки карамфил
2 ч.л. канела
150 мл вода
60 г кокосово масло
50 г мед (на вкус и зависи колко е сладка тиквата)
30 г орехи – за поръсване


Тиквата се обелва и се нарязва на кубчета. Портокалите и мандарините се обелват и заедно с тиквата се слагат в тенджера на котлона. Налива се и малко вода, за да може тиквата да се свари по-лесно. Добавят се канелата и карамфилът. Когато тиквата омекне, котлонът се усилва и тенджерата се оставя без капак, за да се изпари излишната течност. Оставя се да поизстине малко и карамфилчетата се изваждат.
Сварените плодове се прехвърлят в блендер, добавят се кокосовото масло и медът и се пасира до фина смес. Готовият крем се разпределя в подходящи чаши или купички и се слага в хладилника.

Преди да се сервира, се поръсва отгоре с нарязани на ситно орехи.

Кремът е наистина феноменален! Изключително приятен и лек, копринено нежен, с прекрасна свежа и ароматна нотка от портокалите и мандарините. А поръсен с орехите става трепач! Не си и помисляйте да ги пропуснете!

Не съм предполагала, че може да съществува такъв крем – от такива продукти, с такъв цвят, вкус и аромат. Очарована съм! И много щастлива от откритието си! Някой ден ще го изпробвам и в някоя тортичка…

Ако се консумира веднага след приготвянето или след кратко охлаждане, кремът е с характерната за този десерт консистенция – много гъст, но леко течен. След по-дълъг престой в хладилника (поне до следващия ден) обаче се втвърдява и като се гребне с лъжичката, запазва формата си – т.е. спокойно би се рязал с нож и би могъл да се ползва за тарти и други подобни сладкиши…

Тиква с мед, орехи и канела

Тиквата е царицата на есенно-зимните десерти – с прелестен цвят, добри вкусови качества и завидни лечебни свойства, затова е на почит на трапезата ни. Хубава е и пълнена, и на кремче, и в тиквеник или кексчета, но най-често си я хапваме просто сварена и после поръсена с мед, орехи и канела. Рецептата е много сложна, трудна за приготвяне и за измерване на продуктите са нужни аптекарски везни… 😉 Е, шегичка де! 😄 Единствената тънкост е подслаждането – тиквата се полива с мед след сваряването, за да не се унищожават полезните му свойства с термична обработка. А, и още нещо – първо се поръсват орехите, за да залепнат по меда, и после канелата (в обратния ред орехите се задържат трудно и изпадат настрани).

няколко резена тиква
мед на вкус
смлени орехи
канела


Тиквата се обелва и се нарязва на парчета – толкова, колкото да се запълни съдът, в който ще се вари (аз ползвам голям тиган с капак – по-удобно е от дълбока тенджера). На дъното на тигана се налива малко водичка и тиквата се вари на слаб огън до омекване. Когато е готова, ако е останала вода, капакът се маха, докато се изпари излишното. Тиквата трябва да остане съвсем суха, даже ако е по-сладка, леко се карамелизира по дъното. Мммм…
Парчетата тиква се нареждат в чиния и тогава се поливат със струйка мед на вкус. Отгоре се поръсва със смлени (но не прекалено ситно) орехи и канела. И това е всичко!

Бърз, вкусен, лек и полезен десерт! И красив – това оранжево просто грее в чинията! Тиквата е вкусна и още топла, и охладена на другия ден.

Хубава е и само с канела – това е идеалната подправка за нея, но с орехи нещата минават в по-горна класа. Това е един от малкото десерти, от които на човек му става приятно и леко на стомаха, след като вече е хапнал добре преди това…

Тиквена вазичка

Вази във всеки дом има всевъзможни, но много ефектна и оригинална есенна вазичка може да се направи от… тиква! Много симпатична и актуална за сезона, особено ако в нея се поставят разноцветни хризантеми – величествените царици на есенното цветно царство…
Изработването на една такава вазичка е много бързо и лесно, не се изискват сложни материали или инструменти; необходими са само:


1 малка топчеста тиква или долната част на сорт Цигулка или Матилда
цветарска гъба (пиафлора)
лъжица за сладолед
букетче хризантеми


На тиквичката се отрязва капаче и вътрешността се издълбава – много лесно става с метална лъжица за сладолед. Прекрасна работа може да свърши и долната част на някоя Цигулка или Матилда, горната месеста част на която е използвана по предназначение, т.е. за готвене.

Цветарската гъба се накисва във вода и когато се намокри цялата, се поставя в издълбаната тиква. В гъбата се набождат хризантеми и очарователната вазичка е готова!

Аранжировката ще се получи и без пиафлора, т.е. издълбаната вътрешност може просто да се напълни с вода, но тогава тиквата ще започне да загнива и ще се развали по-бързо.

Тиквената вазичка е много симпатична и е прелестна украса на дома в есенните дни. Изработена от естествени материали, създава вкъщи уют, приятно настроение и усещане за близост с природата…

Вит тиквеник с дърпани кори

Няма по вкусна баница (независимо с каква плънка – солена или сладка) от тази с домашно точени или дърпани кори. В точенето на големи и тънки кори още не съм се специализирала, но с дърпането се справям що-годе. Може големите майстори да успяват да разточат една кора до прозрачност, но все си мисля, че дърпаните стават по-тънки и фини; пък и така съм свикнала от малка – майка беше царица на дърпаната баница, не е точила. Така че и моят тиквеник е с домашно дърпани кори. Мазнина всеки може да ползва по свой избор, аз залагам на шарлана:


380-400 г брашно
2 с.л. шарлан
1 с.л. оцет
½ ч.л. сол
1 ч.ч. (240 мл) топла вода

800 г тиква (изчистена)
6 с.л. кафява захар (на вкус)
1 ч.ч. (150 г) тъмни стафиди
3-4 с.л. ром
1-2 с.л. шарлан

¼ ч.л. смляна бурбонска ванилия

1 ч.л. канела (на вкус)

8 с.л. шарлан за топчетата и дърпането


Стафидите се накисват в рома и се оставят да престоят, докато се приготвя плънката.
Тиквата се настъргва (по-лесно става да се накълца в чопъра) и се запържва за 1-2 мин. в мазнината. Добавя се захарта и се разбърква, вследствие на което тиквата си пуска малко водичка и започва да се задушава. Тогава тенджерата се похлупва и тиквата се готви така на най-ниската степен на котлона 20-ина минути, докато омекне и стане на пюре. Ако е нужно, се оставя за малко без капак да се изпари излишната течност, и тогава се добавят ванилията, канелата и накиснатите стафидите (заедно с останалия ром). Разбърква се и плънката се оставя да изстива. Ако тиквата не е сладка, захарта може да се увеличи – за да е хубав тиквеникът, плънката трябва да е добре на сладост (може след изпичане да се поръси с пудра захар, но аз не съм ѝ фен).

Докато тиквата се задушава, се омесва тестото.
В пресятото брашно (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за доизмесване на тестото) се слага солта, разбърква се и се прави кладенче. В него се сипват водата, шарланът и оцетът и се омесва средно меко тесто, докато стане гладка и еластична топка.
От тестото се оформят 8 топчета и се слагат в касерола в затопления шарлан. Покриват се с найлоново фолио, за да не хванат коричка, и се оставят да си починат 20-30 мин. За да се дърпа добре тестото, мазнината трябва да бъде топла, затова аз държа касеролата на изключен котлон. Ако по време на работа топчетата и шарланът изстинат, включвам за секунди котлона – не трябва да се загрява прекалено, защото топчетата ще хванат коричка отдолу и няма да могат да се дърпат.

Взема се едно топче, потапя се от всички страни в топлата мазнина и се разтегля върху месал на тънка кора. Поръсва се с 1 с.л. шарлан (от касеролата) и отгоре се разпределя 1/8 от тиквената плънка.

Тогава месалът се повдига от едната страна, за да започне кората да се завива на руло, и внимателно се надига нагоре, докато кората се навие цялата.

Важно е корите да се раздърпат по-внимателно до края, за да не остават дебели ръбчета, които след изпичането ще станат твърди (всъщност в току-що изпечения тиквеник хрупкат много приятно, но после е по-добре да ги няма); възможност е преди завиване на кората на руло просто да се изрежат с нож или поне да се откъснат крайчетата на рулата.

Също така плънката трябва да се разпределя чак до края на кората по дължина на рулото, което ще се завие – иначе крайчетата ще останат само тесто без плънка.
Полученото руло се навива на охлюв и се слага в средата на тавата.

Останалите топчета тесто се раздърпват по същия начин и получените рула се навиват едно след друго около първото.

Тиквеникът се намазва с мазнина и се пече в предварително загрята на 180 градуса фурна на горен и долен реотан около 25 мин.
Като се извади от фурната, се напръсква с вода и се покрива с кърпа за 10-ина минути.

Тиквеникът е божествено вкусен, хрупкав отвън и сочен отвътре! Плънката е богата на аромати, а стафидите са много добро попадение!

Предпочитам да правя тиквеника в тази тава (30 см), въпреки че в нея не се събират всичките осем рула и две от тях пека в друга по-малка тавичка. Така се получава втори, по-малък тиквеник, който поради размера си е изключително подходящ за трапезата на Бъдни вечер (може да се сервира цял, а не нарязан на парчета). Ако обаче не ви се разправя с две тави или правите тиквеника по друг повод, просто използвайте по-голяма от моята.

Тиквеникът става великолепен и със сурова тиква вместо със задушена, тогава в него много добре се вписват и накълцани орехи Така се губи онзи прелестен кремест ефект на плънката, но се получават други предимства – по-осезаема текстура във вътрешността на рулата и прелестен хрупкав елемент от орехите. За целта тиквата се настъргва и се разбърква добре с ванилията и канелата и се поръсва на всяка кора заедно с малко захар и накиснатите в ром стафиди. В този случай времето за печене е добре да се увеличи с 5 минути.

Крем от тиква и банани

Това е един лек, бърз и вкусен десерт, с който реших да разнообразя обичайния начин за приготвяне на тиква вкъщи – варена и после поръсена с мед, канела и орехи. Кремчето наистина си заслужава – приготвя се супер лесно и е идеално особено ако тиквата се окаже истинска тиква 😉 – т.е. не е достатъчно сладка. Правила съм опити за крем от тиква с какао (шоколад), но резултатът не ми хареса… А комбинацията с банан е чудесна – двата плода си подхождат много добре. Ако пък тиквата не е сладка, на помощ идва и медът… И накрая – нещата просто няма как да минат без канела – любимата подправка на тиквата. Грамажът на продуктите е според наличните количества и на вкус, и все пак ето някои насоки (за 2-3 порции):


350-400 г сварена тиква
1½-2 средни банана (150-200 г обелени)
1-2 с.л. мед (на вкус)
¼ ч.л. канела


Всички продукти се слагат в чопър или робот и се пасират до гладка смес. Медът е на вкус – според сладостта на тиквата и бананите. Кремът се разпределя в чашки или купички и отгоре се поръсва с канела или нещо друго по желание – смлени орехи например…

Кремчето е много леко, приятно и ароматно. Става малко редичко (прилича леко на пюре), но това не е проблем. По желание може да се добави малко чия или ленено семе за сгъстяване, но аз реших да го оставя така. Излязоха ми 2 големички порции, можеше да са и три по-малки.

Печена пълнена тиква

Есен е! И какво по-подходящо и тематично свързано със сезона от печената тиква? Но защо да бъде просто тиква, като можем да се поглезим с допълнителни вкусове и аромати, а и по-интересна визия, идващи от една семпла плънка? Да не говорим пък какъв уют се създава вкъщи, когато от фурната се разнесе ухание на канела, карамфил, кардамон и печени плодове… Изобщо самият външен вид на тиквата (независимо печена или варена) ми създава невероятен уют и настроение – може би заради цвета й (оранжевото на слънцето) или просто заради топлината, идваща от фурната или котлона в хладните есенни вечери… А може би и заради двете едновременно…

1 малка тиква (около 1,500 кг)
1-2 круши
2-3 ябълки
шепа стафиди
1 кутия (140 г) локум – цветен
1-2 ч.л. канела
4-5 пъпки карамфил
7-8 шушулки кардамон
2-3 с.л. ром


Тиквата се срязва на две по дължина и вътрешността се издълбава. Моята беше сорт матилда и се оказа, че семенната част е съвсем малка, затова се наложи да издълбая и част от месото, за да се отвори достатъчно пространство за плънката (много лесно става с лъжицата за сладолед). Отдолу се резва по малко, за да не се клатят резените, като се сложат в тавата.
Карамфилът и кардамонът се счукват или смилат и с част от тях плюс малко канела се поръсват тиквените половинки. Ако тиквата не е достатъчно сладка, може да се полее със сироп от агаве или от някакво домашно сладко – смокини например (а защо не да се ползват и плодовете), или пък да се поръси с малко кафява захар; няколко наситнени фурми също ще свършат добра работа.
Ябълките и крушите се почистват от семената (няма нужда да се белят) и се нарязват на дребни кубчета. Смесват се със стафидите, останалите подправки и локума, нарязан на малки парченца, и всичко се разбърква. С тази смес се пълнят тиквените половинки и отгоре се поливат с малко ром. Ако е необходимо, плънката може да се притисне леко отгоре, за да се събере в отворите – и без това плодовете се слягат при печенето.

На дъното на тавичката се налива малко вода, покрива се с фолио и се пече на 150 градуса около 2½ -3 часа – до омекване на тиквата. Накрая фолиото се маха и тиквата се запича отгоре до приятен загар.

В плънката може да се сложат и някакви ядки, орехи например, но аз забравих… Но и така е достатъчно вкусно и ароматно! Лек и много приятен десерт! И (ако изключим локума) здравословен! – да не забравяме да отбележим полезните качества на тиквата…

И като стана дума за локума – той е глезотията в тази рецепта; много подходящ избор е цветният локум (с аромат на рози) – чудесно обогатява букета от аромати. Но внимавайте с него – четете етикета със съставките, защото някои оцветители са от животински произход. А ако не сте фенове на локума изобщо, може да го замените с фурми или други сушени плодове, с плодове от сладко или друг предпочитан подсладител. Или пък вече изпечената тиква може да се полее с мед. Важното е да ви е вкусно и сладко!