Показват се публикациите с етикет тиквички. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет тиквички. Показване на всички публикации

08 август 2023

Запеканка от тиквички




Бързо, лесно и забележително апетитно – това е настоящата запеканка. Приготвя се за нула време, със съвсем простички продукти, а става изключително нежна и вкусна. Къде е тайната ли? Ами в дебелината – за да стане толкова изкусителна, трябва да се направи тъничка, затова долните продукти са съобразени за тава с диаметър 30 см. Ако е нужно да се приготви по-голямо количество, трябва да се използва по-голяма тава, защото иначе запеканката ще стане по-дебела, в средата ще остане по-влажна (да не кажа клисава) и няма да е така апетитна.
Когато ползвам настъргани тиквички за кюфтета например, ги посолявам и изстисквам, но този път реших да пропусна това, за да съкратя и улесня нещата, затова добавих малко брашно – заложих на нахутено. Обаче след добавянето на солта и разбъркването сместа трябва веднага да се сложи да се пече, защото иначе тиквичките почват да отбиват вода.


3 малки тиквички (около 600 г)
3 малки моркова (120-130 г)
1 малка глава лук
няколко стръка копър
6-7 листа босилек
3 скилидки чесън
1½ ч.л. сол (на вкус)
100 г нахутено брашно
1 ч.л. кокосово масло за подмазване на тавата


Тиквичките и морковите се настъргват, лукът се нарязва на тънки полумесеци, копърът и босилекът – на ситно, чесънът се накълцва. Междувременно фурната се включва и вътре се слага тавата (незалепваща), за да се сгорещи. Всички продукти се разбъркват, сместа се изсипва в подмазаната гореща тава и се заравнява. Пече се на 200 градуса на долен реотан с вентилатор 25 мин. – докато хване коричка отгоре и ръбчето по края покафенее приятно.




Запеканката е разкошна – тъничка и изкусително вкусна. Освен присъщите за тиквичките чесън и копър се усеща и разкошен аромат на печен лук, босилекът също се вписва чудесно. Въпреки че не е хрупкава (видът ѝ може да създаде неверни очаквания), има приятна горна коричка, а в средата е мекичка, сочна и изключително нежна. И си е точно зеленчуково ястие – с превес на тиквичките над брашното, не е като питка с някакви зеленчуци в нея.




Въпреки че самата запеканка си е достатъчно ароматна, чудесно ѝ върви и чесновият слънчогледов сос (дори и с най-обикновена водичка вместо аквафаба, но с добавен копър).








17 юли 2021

Киноа с тиквички и моркови (сурови)




Киноа с тиквички и моркови вече съм готвила – но тогава зеленчуците бяха нарязани на много тънки лентички или на пръчици и бяха минали макар и минимална термична обработка. Този път обаче реших да подходя различно – оставих ги сурови, затова ги настъргах на едрото ренде и ги прибавих към още горещите нежни зрънца. Това е напълно достатъчно, за да омекнат съвсем лекичко зеленчуците, без да бъдат готвени излишно. А от опит знам, че много подходяща подправка за киноата е кориандърът, така че отново заложих на него. И крайният резултат беше повече от задоволителен – вкусно и ароматно ястие, дори и без добавяне на никаква мазнина (не, не съм забравила олиото в списъка с продуктите 😉).
Мерителната чаша е 240 мл.


1 ч.ч. киноа
1 бейби тиквичка (140-150 г)
1 малък морков
2 скилидки чесън
няколко стръка кориандър
1 ч.л. сол


Киноата се накисва от предната вечер в студена вода. Преди варенето се измива много добре.
1 ч.ч. вода се слага да заври. Добавят се киноата, наситненият чесън и солта и се вари около 20 мин. на слаб огън – докато поеме всичката вода.
Малко преди да е готова киноата, се добавя наситненият кориандър.
Тенджерата се сваля от котлона, тиквичката и морковът се настъргват на едрото ренде, прибавят се към киноата и всичко се разбърква добре.




Както и останалите рецепти с киноа, и това ястие е изключително вкусно, лесно и експресно. А когато тиквичката и морковът не се готвят предварително, всичко става още по-бързо. Но това не е единственият бонус в случая – не е тайна, че най-добре е зеленчуците да се хапват сурови. А ако не се ползва и екстрахирана мазнина, нещата се подобряват още повече!








12 октомври 2020

Мама гануш




Това лято ми беше влязла мухата да направя пастет от тиквички и мисълта за него не ми даваше мира. Но не знаех как – нямах рецепта, която да следвам, и се чудех какво да добавя към тиквичката, за да постигна желаното. И понеже мозъкът ми не спираше да работи по въпроса, постепенно ми хрумнаха две идеи – едната беше за слънчогледово семе, а другата за сусамов тахан. И както обикновено правя, когато трябва да избирам между две възможности, избрах и двете. Първо осъществих идеята със слънчогледа – получи се великолепен пастет, от който останах очарована. А обмисляйки втория вариант, открих, че той е известен под името мама гануш. И преди бях чувала за тази разядка, но тогава се отнесох много скептично и пренебрежително към нея – стори ми се като пародия на забележителния баба гануш. Но се оказа, че наистина има такова нещо в сайта на „Бон апети“. Естествено както повечето рецепти от там, приспособих и тази към своите разбирания за по-здравословно приготвяне на храната и в крайна сметка се получи отново много сполучливо и вкусно пастетче, вариация на класиката с патладжани.


3 малки тиквички (800 г)
2 скилидки чесън
2 с.л. зехтин екстра върджин
2 с.л. сусамов тахан
сокът на 1 лимон
сол


Тиквичките се нарязват на ленти по дължина и се посоляват. Оставят се да престоят около час и се изцеждат от водата, която са си пуснали. Пекат се в суха незалепваща тава (може и на грил тиган или скара) на 200 градуса на горен и долен реотан с вентилатор за 12-15 мин.
Всички продукти едновременно се пасират в чопър до еднородна смес (в блендера би станала много гладка и фина, а исках да е малко по-груба). Няма нужда от повече сол, достатъчна е тази, с която се поръсват тиквичките в началото.




Пастетът стана учудващо добър – не че съм се съмнявала в неговите вкусови качества, но просто не знаех какво да очаквам като резултат… Донякъде напомня на първообраза си (баба гануша), но то няма как и да е иначе – нали се различават само по основния продукт, а всички останали са същите и в двете вариации. Ако тиквичките се изпекат на грил тиган или скара вместо във фурната (но не бих ги мазала с мазнина преди това, както е в рецептата на „Бон апети“), ще получат и много приятен аромат на опушено, но и така мама ганушът е достатъчно апетитен. Сервира се с някакъв хляб – обикновени препечени филийки, арабски или пък домашни питки








09 септември 2020

Рататуй




Не че си нямаме нашенски прекрасни летни манджи с тиквички, патладжани и чушки, но все залитаме по чуждото… Пък и френската селска манджа е толкова красиво подредена!... (То май първоначалният вариант е с нарязани на кубчета зеленчуци и сготвени накуп в тенджера вместо старателно подредени по цвят в тавичка, но нейсе!) Та как да не се изкуши човек да реже зеленчуци и да реди, да реди… различни видове, различни цветове… Наистина гледката си заслужава! Иначе вкусово рататуят по нищо не отстъпва на нашенските рецепти, дори може те да се окажат по-вкусни, защото плътно наредените кръгчета зеленчуци в тавичката има риск да останат не достатъчно добре посолени и овкусени… Поне при мен се получи така първия път – достраша ме да сложа повечко сол и реших, че подправките в доматения сос ще са достатъчни да овкусят и зеленчуците. Но следващия път добавих и мащерка, риган и босилек, че даже и чесън! И нещата станаха от друга класа… Ползвах тавичка с диаметър 26 см, но част от зеленчуците ми останаха, така че препоръчвам тавата да е с диаметър 28-30 см.
В различните рецепти из нета има вариации на различни зеленчуци, аз се спрях на долните (гледах да са с еднаква дебелина):


2 малки тиквички
2 малки патладжана
3 чушки (зелена, жълта и червена)
3 мънички глави лук
3 издължени домата
тъничка струйка зехтин
2-3 ч.л. сол (на вкус)
по няколко стръка мащерка, риган и босилек
3-4 скилидки чесън
пипер меланж на вкус

сос:
800 г пресни домати (изчистени)
2 глави лук
1 морков
4-5 скилидки чесън
2 печени червени чушки
4-5 стръка мащерка
1 стрък розмарин
2-3 стръкчета пресен (замразен) риган
1 дафинов лист
1 шепа листа пресен босилек
1 ч.л. сол (на вкус)

струйка студенопресован зехтин (ароматен)


Доматите за соса се обелват и се нарязват небрежно.
Лукът се нарязва на ситно и се запича в суха тенджера на средно силен котлон, докато стане златист и замирише приятно. Добавят се доматите, настърганият на едро ренде морков и нарязаните чушките. Посолява се и се прибавят риганът, наситненият розмарин, стръкчетата мащерка, дафиновите листа и чесънът и тенджерата се оставя без капак на среден към слаб огън, докато се изпари течността. От време на време се разбърква, за да не загори. Готовият сос се дърпа от котлона и се добавя наситненият босилек. Изваждат се клонките мащерка и дафиновите листа и се пасира.
Зеленчуците се нарязват на тънки кръгчета – много добре става на N3 на ренде Бьорнер (патладжаните не ги солих предварително). Мащерката, риганът, босилекът и чесънът се накълцват на ситно.
На дъното на подходяща тавичка се сипва от соса и се нареждат зеленчуковите шайбички, като се редуват по вид и по цвят. Добре е да са по-изправени – така влизат повече бройки, – защото при печенето се свиват и слягат.




Поливат се с тъничка струйчица зехтин и се поръсват със сол, пипер меланж и наситнените подправки. Рататуят се пече на 180 градуса на горен и долен реотан около 45 мин. (понеже при мен фурната не беше предварително загрята заради стъклената тавичка; ако се ползва метална тава и фурната е предварително загрята, времето за печене ще бъде малко по-кратко). Готовото ястие се полива с тънка струйка студенопресован зехтин (още по-добре, ако е ароматен).










Рататуят е чудесен – много цветен и изящно подреден, просто не можеш да откъснеш очи от него. А ако е и добре овкусен с подходящи подправки, е просто великолепен. И все пак остава въпросът – дали е препоръчително да се смесват толкова много различни продукти в едно ястие? Не е ли по-добре да се готвят и хапват по-прости (откъм брой продукти) ястия?










30 август 2020

Пастет от тиквички




Отдавна ми беше влязла мухата да направя пастет от тиквички. Но всички рецепти, които съм пробвала преди години или намирам сега, са с млечни продукти. Отне ми известно време да измисля какво да добавя към тиквичките за сгъстяване и уплътняване на сместа, но ето че и това се случи – след дългото чудене неусетно стигнах отново до многофункционалния слънчоглед… Чесънът и копърът са ясни – какви по-подходящи подправки и аромати за тиквичките. И взе, че се получи изключително успешна комбинация! Просто е невероятно, че още с първия опит нацелих и продуктите, и количествата им. Започнах с една тиквичка, защото съвсем не бях сигурна дали крайният резултат ще ми хареса. Бях си приготвила и 100 г слънчоглед, но реших да започна с половината и при необходимост да добавя останалата част. По същия начин подходих и със зехтина – исках да видя какъв ще е вкусът без никаква мазнина. Съдържанието на чашата на блендера обаче толкова ми хареса, че нямаше нужда от подобрения. Е, леееко по-течно е отколкото се иска от един пастет, но реших да не слагам останалия слънчоглед, за да не се загуби вкусът на тиквичката (а той е просто прелестен!). Всъщност като се охлади, сместа малко се сгъстява. А без зехтин беше толкова лека и свежа, че реших да го пропусна, макар че той също би допринесъл за сгъстяването… Напоследък доста от обичайните ни летни рецепти приготвям без зехтин (къде нарочно експериментирам, къде просто го забравям) и се оказва, че липсата му изобщо не се забелязва. Пак е толкова вкусно, а става и по-здравословно! Ето и продуктите, които ползвах; за по-голямо количество пастет трябва да се увеличат пропорционално:


1 тиквичка (350 г)
50 г белен суров слънчоглед
2 скилидки чесън
сок от ½ лимон (50 г) – на вкус
½ ч.л. сол
няколко стръка копър


Слънчогледът се накисва от предната вечер в студена вода. На другия ден се измива и се отцежда добре.
Тиквичката се нарязва на едри кубчета и се сварява на пара за 15-ина мин. Всички продукти се блендират до гладка смес.




Пастетът е феноменален! Невероятно свеж, лек и ароматен. Просто е неустоим! Единственият му недостатък е, че е леко течен, а за да отговаря максимално на името си, трябва да е мъничко по-гъст. Това лесно би се коригирало с по-голямо количество слънчоглед, но тогава би се получил слънчогледов пастет с тиквички…




Може да се намаже на филийка (или хапката да се топва в него) или пък да се хапва направо с голямата вилица (а защо не и лъжица!), но установих, че изключително много се връзва с варени картофи. Убедена съм, че ще се получи разкошна картофена салата с него (вместо майонеза) – и това ще бъде пробвано някой ден!








18 август 2020

Елда с тиквички, моркови и чушки




Това е вариация на една много успешна и любима рецепта, в която просто замених киноата с елда. Всичко останало е същото – и продуктите, и начинът на приготвяне. Ястието е по-различно на вкус, но пак толкова апетитно и ароматно. Първия път, когато ми хрумна идеята за него, го приготвих с цяла чаша елда, но тя превзе и заглуши зеленчуците. При следващия опит я намалих наполовина и ястието ми хареса повече – стана по-балансирано. В крайна сметка всеки ще си прецени дали го предпочита по-елдено или по-зеленчуково. Естествено зависи и колко големи са тиквичката, морковът и чушката…
Мерителната чаша е 240 мл.


½ ч.ч. елда (натурална зелена)
1 ч.ч. вода
1 тиквичка
1 морков
1 чушка (цветът е според сезона и предпочитанията)
3-4 скилидки чесън
7-8 клончета прясна мащерка
4-5 стръка пресен джоджен
2 ч.л. сол (на вкус)
струйка зехтин за готвене


Елдата се накисва от предната вечер в студена вода. На другия ден се измива добре и се сварява във вряща вода с ½ ч.л. сол. Ако е не е достатъчно солено, може да се доовкуси с малко самардала.
Тиквичката и морковът се нарязват с белачка на дълги тънки ленти, чушката – на лентички, чесънът – на филийки, джодженът – на ситно (мащерката също може да се нареже, ако е младичка, а може и да се остави на клонки). Зехтинът се загрява в тенджера или голям тиган и се добавят всички зеленчуци и подправки наведнъж. Бъркат се непрекъснато, но внимателно, за да не се накъсат лентите, и се готвят така буквално за минута-две – докато се слегнат, но да не омекват много. Посоляват се с 1½ ч.л. сол (на вкус), разбъркват се и се добавя сварената елда. По желание може да се полее със струйка студенопресован зехтин (ароматен). Разбърква се отново и е готово за сервиране.




Ястието е прекрасно – леко, диетично, цветно и вкусно. И същевременно хранително и засищащо… Ако на някого не се харесва достатъчно специфичният аромат на елдата, може да добави щипка-две сух джоджен, докато се вари, или да сложи самардала вместо сол.







10 юли 2020

Салата от тиквички, моркови и краставици




Това е една колкото елементарна, толкова и вкусна салата. Попаднах на идеята за нея съвсем скоро, но вече ми е любима! Просто съм изумена от нейната простота – и на продуктите, и на техниката на приготвяне. А още от първата хапка плени вкусовите ми рецептори и ме пристрасти. Учудващо вкусна, изключително свежа, разкошно хрупкава, цветна и ароматна – какво повече може да се желае от една салата! Има само един недостатък – след като се посоли и разбърка, бързо започва да отбива много сок (всъщност за някого това може да е предимство). Така че трябва да се поднесе веднага след като се овкуси. Количествата на продуктите са ориентировъчни, но за 2-3 порции са необходими:


1 малка тиквичка
1 морков
1 малка краставица
1/3 глава червен лук
2 скилидки чесън
няколко стръка магданоз
няколко стръка копър
струйка зехтин
лимонов сок
сол на вкус




Тиквичката, морковът и краставицата се настъргват на едро ренде, лукът се нарязва на тънки полумесеци, чесънът се накълцва или се пасира, магданозът и копърът се нарязват на ситно. Всичко се слага в купа и се овкусява със зехтин, лимонов сок и сол. Разбърква се и се сервира веднага.




Салатата е невероятна – изключително свежа и хрупкава, с прекрасни вкусове, цветове и аромати. Всяка хапка от нея е изключителна наслада! Просто не мога да ѝ се наситя!








Тиквички с елда




Популярната рецепта е за тиквички с ориз, но като последователен експериментатор в кухнята нямаше как да не я пробвам и с елда. Просто се опитвам да намеря повече приложения на този полезен и нискокалоричен продукт. Съвсем очаквано се получи много добър резултат – цветно, вкусно и ароматно ястие. И естествено диетично – тиквичките също са известни с малкото си калории, а начинът на готвене е много щадящ (без запръжки и излишна термична обработка, с добавяне на мазнината след края на готвенето).
Мерителната чаша е 240 мл.


2 средни тиквички (600 г) 
1 глава лук
1 морков
2-3 скилидки чесън
2 ч.ч. вряща вода
1 ч.ч. елда (натурална зелена)
3 ч.л. сол
1-2 домата (200 г)
10-ина стръка копър
струйка студенопресован зехтин


Елдата се накисва от предния ден в студена вода. На другия ден се измива добре.
Тиквичките и морковът се нарязват на кубчета, лукът и чесънът – на ситно.
Лукът се запича в суха тенджера на среден огън при непрекъснато бъркане, докато замирише приятно. Добавят се тиквичките, морковите и чесънът и се бърка още малко. Налива се водата и се добавят солта, елдата, доматите и копърът. Разбърква се и всичко се прехвърля в тавичка. Пече се на 200 градуса на долен реотан 30-ина мин. – докато елдата поеме водата. Към края на печенето може да се включи и горният реотан, за да се получи приятен загар и отгоре. Готовото ястие се полива със зехтин и се оставя за 10-15 мин., преди да се сервира.






Ястието е чудесно – диетично, здравословно и сготвено по изключително щадящ начин. Освен това е много цветно и красиво. Тиквичките и морковите запазват своята приятна хрупкавост (не са сурови, просто не са пресготвени), което придава забележителна свежест и всяка хапка носи голямо удоволствие. И не икономисвайте копъра – сложете повечко!








30 юни 2019

Картофи и тиквички на фурна




И картофите, и тиквичките почти през цялото лято присъстват на нашата трапеза, но обикновено поотделно. Понякога обаче на човек му се приисква да разнообрази нещата и тогава се получават комбинации като настоящата. Която пък е съвсем удачна – тиквичките чудесно си пасват с картофки. Приготвянето е като на обичайните тиквички, подредени като керемидки в тавата, но редуващи се с картофи на тънки кръгчета. Количеството на зеленчуците е според големината на тавата.

2 тиквички
2-3 картофа
2-3 ч.л. сол
царевично брашно за овалване
струйка ароматен зехтин


Тиквичките се нарязват на колелца, посоляват се и се разбъркват. Оставят се 30-40 мин. да си пуснат водата и се изцеждат. Картофите също се нарязват на тънки кръгчета и се посоляват (не се оставят да престоят като тиквичките). Зеленчуците се овалват в царевично брашно и се нареждат стъпаловидно в незалепваща тава (ако не е такава, леко се подмазва), като се редуват тиквичка и картоф. Пекат се в предварително загрята фурна на 200 градуса с вентилатор 30-35 мин. до зачервяване (важното е картофите да омекнат). Като се извадят от фурната, се поливат с тънка струйка ароматен зехтин. Целта е зехтинът да не преминава термична обработка; не е задължително да е ароматен, може да се ползва натурален или друго предпочитано олио.




Тиквичките и картофките стават чудесни – добре изпечени, с хрупкава коричка. Хубави са и самостоятелно, но е добре ако към тях има свежа салата или някакъв сос (например таханово-чеснов). Наистина е по-интересно, когато в чинията не са само тиквички или само картофи, а се редуват двата зеленчука.







23 юли 2018

Пица "Лятна вегана" с тиквички, гъби, домати и лук




Лятото със своето богатство от различни зеленчуци позволява какви ли не комбинации за гарниране на пица. Но какво по-характерно за сезона от тиквичките! Те си вървят добре с домати, а гъбите и маслините просто допълват разкоша върху блата. И накрая – закъде без карамелизирания червен лук? Той е дежурен във всички пици, които правя, но ми е толкова любим, че не си представям печивото без него!
За 2 големи пици (30 см) са нужни:


1/8 кубче прясна мая
½ ч.л. захар
200 мл топла вода
350-360 г брашно
1 ч.л. сол
2 с.л. зехтин за готвене

7-8 с.л. доматен сос
2 тънки тиквички
2 глави червен лук
1-2 домата
300-400 г гъби
1-2 скилидки чесън
1 малко стръкче розмарин
1½ ч.л. сол (на вкус)
струйка зехтин за готвене
10-15 маслини без костилка
сух риган


Тиквичките се нарязват на кръгчета, посоляват се леко и без да се изчаква да си пуснат водата, се запичат за по няколко минути от двете страни на тиган или на скара.
Лукът се нарязва на шайби, които се разделят на отделните пръстенчета, или на полумесеци. Задушава се на слаб огън в малко вода и зехтин с 1 ч.л. сол за 7-8 мин. – докато омекне, но не прекалено. Ако е останала течност, тенджерата се оставя без капак, за да се изпари излишното.
Гъбите се нарязват на филийки и се запържват в малко зехтин без капак за кратко. Като си пуснат сока, се добавят чесънът, щипка риган и нарязаният на ситно розмарин и се посоляват. Разбъркват се и се оставят без капак да се изпари течността.
Доматите се нарязват на филийки, маслините – на шайбички.

Маята се разбърква на кашица със захарта, малко топла водичка и 1 лъжица брашно и се оставя на топло да шупне.
Брашното се пресява, добавя се солта и се разбърква. Оформя се на кладенче, в което се сипват шупналата мая, водата и зехтинът и се омесва тесто, докато стане на гладка топка и спре да лепне по ръцете. Разделя се на две топки, които се овалват в брашно, покриват се с фолио и се оставят да си починат за 20 мин. Ако се оставят за по-дълго време, тестото се отпуска прекалено много (т.е. втасва) и после се работи трудно с него.

Всяка топка тесто се изтънява до кора с големината на тавата (30 см) с леко натискане с длани и завъртане върху набрашнен плот. Ако е нужно, ръцете се набрашняват допълнително. Целта е да се получи кора с равномерна дебелина. Много по-лесно това се постига с точилка, но тогава тестото се смачква и крайният резултат не е толкова добър – това е съвет на специалисти пицари; и наистина тестото, оформено само с длани, без точилка, става по-хубаво и пухкаво след изпичането.
Така оформените тестени кори се прехвърлят в тавите (с дупки за по-добро изпичане отдолу) и се намазват с предварително приготвен доматен сос. Отгоре се подреждат доматите, лукът, тиквичките, гъбите и маслините. Поръсва се със стрит риган и пиците се пекат 8-10 мин. на максимално загрята фурна (250 градуса) с вентилатор – докато тестото по края се зачерви приятно. При сервиране може да се поръсят с малко хранителна мая – заместител на пармезана.




Пицата е великолепна – много богата и ароматна. Тестото е тънко и пухкаво, идеално изпечено. Лукът и гъбите, сготвени и подправени предварително, са божествено вкусни. Същото важи и за тиквичките – добре е да са гриловани предварително; ако се ползват сурови, нямат време да се изпекат добре, защото пицата се пече за много кратко време.









05 юли 2018

Зеленчуци в пакет




Търсейки рецепти с аспержи, попаднах на тази идея на Бон апети. Освен тях тук има и доста други зеленчуци, които задушени в хартия, стават много вкусни. Особено пък ако са пресни, т.е. млади, пролетни. Чесънът и лукът може да се зелени (пресни), но много добре се получава и с млад червен лук на глави и скилидки млечен чесън – обожавам го в тази му фаза на зрялост. Грамажът на продуктите е ориентировъчен; ако се пропусне някой от зеленчуците, няма да е фатално, както може да се добави и нещо друго по желание. Но по една люта чушка в пакетче си е направо задължителна – тя допълва съвършенството!


300 г пресни картофи (5 средни картофа)
5 моркова (около 200 г)
1 тиквичка
1 глава млад червен лук (1 връзка пресен)
4 големи скилидки чесън (2 стръка пресен)
10-12 броя зелени аспержи (около 200 г)
100 г грах (замразен)
100 г чери домати (8 броя)
4 люти чушки
1 ч.л. риган
2 ч.л. сол (на вкус)
струйка зехтин за готвене
20 мл ябълков оцет
4-5 стръка магданоз


Картофите се нарязват на полукръгчета (ако са дребни – на цели кръгчета), морковите – на кръгчета по диагонал, тиквичката – на едри кубчета, лукът – на дебели полумесеци, чесънът – на филийки. На аспержите се отрязва долната част, обелват се и се нарязват на 3.




Всички зеленчуци се слагат в голяма купа, поръсват се с ригана, солта, зехтина и оцета и се разбъркват. Сместа се разпределя върху 4 парчета хартия за печене, които се загъват добре на пакети, като във всеки се добавя и по една люта чушка.




Пакетите се подреждат в голяма тава и се пекат в предварително загрята фурна на 180 градуса на долен и горен реотан около 40 мин.




Всеки пакет се срязва отгоре на кръст по диагонал, разтваря се и се поръсва с наситнен магданоз, преди да се сервира.




Зеленчуците стават превъзходни! Задушават се много добре в хартията, без да стават като сварени, и смесват вкусовете и ароматите си в прекрасна хармония. Лесно, вкусно, а защо не и изискано ястие! И много цветно! Идеално е за чаша студена биричка… Който не обича люто, може да пропусне чушките, макар че като са цели, те не олютяват останалото съдържание на пакета.




А това е най-добрата оценка за вкусовите качества на зеленчуковите пакетчета – даже и котаракът ни сладко-сладко си хапна от тях…










19 юни 2018

Тиквички на ленти на фурна




Винаги съм пекла тиквичките нарязани на кръгчета и наредени стъпаловидно (като керемидки) в кръгла тава – това е представата ми за тиквички на фурна, останала от детството ми. Но от миналата година започнах да пробвам и друг начин – тиквичките се нарязват на ленти по дължина и се нареждат една до друга в тавата без застъпване. Ще кажете – все тиквички! Така е, няма кой знае каква разлика във вкуса. Но като се позамислих, установих, че по втория начин тиквичките стават по-хрупкави и апетитни. Определено начинът на подреждане е важен за качеството на изпичане, а и рязането, овалването в брашно и подреждането в тавата става доста по-бързо. Така че да приготвяме най-голямата тава, с която разполагаме, и да почваме тиквичките! Тяхното количество е според големината на тавата – да се запълни цялата. А с брашното може да се експериментира – става и с пшеничено пълнозърнесто, и с пълнозърнесто от спелта, но сякаш най-приятни са ми с царевично.


4-5 тиквички
сол
царевично брашно за овалване
зехтин (ароматен) или шарлан


Тиквичките се нарязват по дължина на дебели ленти – средните по размер на 4, ако са по-тънки – на 3. Ако се нарежат на много тънко, ще се препекат и изсушат. Посоляват се и се оставят за около час да си пуснат водата. Тогава се изцеждат и всяка лента се овалва в брашно, като се изтупва от излишното. Подреждат се в голяма тава, покрита с хартия за печене, плътно една до друга, но без да се набутват много.




Тавата се слага в предварително загрята на 200 градуса и тиквичките се пекат на горен и долен реотан с вентилатор около 25 мин. – докато се запекат приятно отдолу. Тогава се обръщат и се пекат още 10-ина мин., за да се зачервят и от другата страна. Като се извадят от фурната, всяка лентичка се полива (или по-скоро накапва) с малко студенопресован зехтин или шарлан и това е всичко.




Тиквичките са чудесни и само така, с някаква салата например, но всеки уважаващ себе си лакомник ще добави и някакъв сос – чудесни за целта са тахановият с чесън и копър и слънчогледовият, но много добре се получава и с доматен… В такъв случай зехтинът преспокойно може да се пропусне!