Салата айсберг с царевица, сушени домати и зелен лук

Най-често комбинирам свежата салата айсберг с моркови – винаги ми се намират в хладилника, пък и си подхождат. Този път обаче реших да внеса разнообразие и да използвам нещо друго, което също чинно си чака в шкафа – сладурските сушени чери доматчета, събрали в себе си цялата позитивна енергия на слънчо през лятото. Останалите съставки са си дежурни – те придават и цвят, и аромат на салатата и я правят красива и богата. Количеството на продуктите както обикновено е на око (и според желаните порции).


1/3 салата айсберг
2-3 лъжици царевица
сушени чери доматчета
2-3 стръка зелен лук
няколко маслини
сол
домашен ябълков оцет


Салатата айсберг се накъсва на парченца в купа. Зеленият лук се нарязва на ситно и се слага при айсберга. Добавят се царевицата, сушените черита, солта и оцетът и се разбърква. Салатата се украсява с маслинки и е готова за сервиране.

Салатата е много свежа и хрупкава, цветна и вкусна. Приготвя се изключително лесно и бързо и е голямо удоволствие за всички сетива след обичайните зимни салати и туршии.

Зеленчукови рулца с лаваш

Подобни рулца съм правила с плънка тип мексиканска (от боб, ориз, царевица и чушка). Този път обаче исках да са по-зеленчукови и по-леки, но все пак да са достатъчни човек да се нахрани с тях, да не е само салата, завита в хляб. Така че отново импровизирах, като се съобразих и със сезонните продукти. Исках да има нещо зелено за цвят и хрупкавост – салатата айсберг пасна идеално; нещо засищащо – тази роля се падна на изпечените предварително сладки картофи и пащърнак; нещо за допълнителна свежест, вкус и цвят – тук се включиха царевицата, печената чушка и морковът. Трябваше и някакъв елемент, който да действа на различните продукти свързващо (като лепило 😉); от опит знам, че хумусът е идеален за целта – този път само със сушени домати (без червен боб), от него дойде и приятна пикантност. И целият този разкош от цветове, вкусове и текстури идеално се допълва от любимия слънчогледов сос, вече без никаква мазнина в него и приготвен с чиста водица (става прекрасен и без аквафаба). Количеството на продуктите е на око и в зависимост от желания брой порции, отделните продукти също подлежат на замяна. Важното е плънката да бъде повечко, за да преобладават зеленчуците, а не да доминира хлябът (въпреки че лавашът е достатъчно тънък и фин).


питки лаваш
хумус със сушени домати
салата айсберг
сладки картофи и пащърнак на фурна
червена печена чушка
царевица
настърган морков

слънчогледов сос за сервиране


Салатата айсберг се развива (разделя) на отделни листа. Бялата част към кочана на всяко листо се отрязва и се нарязва на тънки ивички – те ще се ползват в плънката. Чушката се нарязва на дълги лентички, морковът се настъргва на едро ренде.
Всяка питка се намазва с хумус и отгоре се поставя цяло листо айсберг. В единия край се слага по дължина още хумус (за да слепи отделните продукти) и отгоре се поставят пръчици сладък картоф и пащърнак, лентички печена чушка, ивички от айсберга, царевица и морков.

Завива се стегнато, като краят се намазва с малко хумус, за да се залепи рулото и да не се развива. Всяко руло се нарязва на равнобедрени триъгълници, които се подреждат в чиния. Добавя се купичка със сос и порцията е готова за сервиране.

Рулцата са невероятни! Красиви, супер вкусни, леки и с прекрасна текстура. Удивително засищащи са – благодарение на сладките картофи и пащърнака, много свежи и хрупкави – от айсберга и моркова, и изключително пъстри и цветни – от всички продукти вкупом. Слънчогледовият сос идеално ги допълва, дообогатява вкусовете и стават просто трепач!!! И изобщо не си губете времето с вилица и нож, парченцето се хваща с ръка, топва се в сосчето и се отхапва с неизмеримо удоволствие!

Постна руска салата с майонеза без олио

В миналото не минаваше Нова година или друг голям семеен празник по нашите земи без руска салата. Това е класика, любима на мнозина, а за мен специално – и с голяма сантиментална стойност (особено откакто от менюто ми излязоха животинските продукти)… Доста години не бях опитвала това любимо от детството блюдо и стоически отказвах дори да мисля за него. Но напоследък започнах да правя опити за модификации само с растителни продукти. Така се появи един много добър вариант само от картофи, моркови, кисели краставички и царевица и със зехтин вместо майонеза (ако се бърка по-дълго, част от картофите се смачкват и се превръщат в приятно подобие на майонеза), който беше предназначен за новогодишната трапеза под формата на венец или елхички и звездички. Но това не ми беше достатъчно – исках да заменя и щедрото количество зехтин с по-здравословна алтернатива. Тогава реших да ползвам за майонеза вече изпитаният слънчогледов сос без олио, като употребя течността от консервата грах (наложи се да добавя и малко от саламурата на краставичките, за да станат 150 г). Въпреки че се получава малко по-рядък от стандарта за майонеза, сосът е идеален на гъстота, когато започне да се разбърква с нарязаните на кубчета зеленчуци. И последно уточнение – някой ще рече: „Що щат царевица и лимонов сок в руската салата?“ Ами така ми е по-вкусно – обичам да ми е по-киселко, а царевицата идеално имитира жълтъците на сварените яйца в салатата. Количествата и съотношението на продуктите е по желание – на око, на цвят и на вкус; ето колко използвах аз:


10 средни картофа (1 кг)
10-ина кисели краставички (300 г)
4-5 моркова (300 г)
1½ ч.ч. (220 г) грах от консерва
1½ ч.ч. (220 г) царевица
лимонов сок на вкус
2-3 ч.л. сол (на вкус)

100 г белен суров слънчоглед
110 г аквафаба от граха
40 г саламура от краставичките
100 г сок от лимон (включително и пулпът)
½ ч.л. сол
1 ч.л. горчица


Картофите се сваряват и се обелват. Морковите също се сваряват, но да не омекват много (за 7-8 мин., ако са по-тънки – за по-кратко). Картофите и морковите се нарязват на дребни кубчета, посоляват се и се разбъркват леко. Краставичките също се нарязват на дребни кубчета и заедно с граха и царевицата се добавят към картофите. Сипва се лимоновият сок и всичко се разбърква. Количеството на солта и лимона е на вкус, но трябва да се внимава, защото краставичките са кисели и солени, царевицата и грахът също са солени. С количествата и съотношението на другите продукти също може да се варира – зависи от вкуса на всеки.
Слънчогледът се накисва от предната вечер в студена вода. На другия ден се измива добре и всички продукти за майонезата се блендират заедно до гладка пухкава смес. Добавя се към зеленчуците и се разбърква добре.

Салатата е феноменална! Особено като престои малко, за да се овкусят добре всички зеленчуци. Трябват върховни усилия на волята, за да се спре човек навреме, преди неусетно да е погълнал огромно количество…

И на вид, и на вкус е идеална имитация на класическата руска салата. А е в пъти по-лека и здравословна от нея. Толкова съм доволна от резултата! Душата ми ликува, небцето ми пирува! И не ме питайте колко изядох направо от купата с голямата вилица, докато пишех рецептата! 😊

Елхички от картофена салата с моркови, кисели краставички и царевица

Тази салата е вече задължителна част от празничното декемврийско меню вкъщи – тя е заместителят на любимата някога руска салата, естествено с някои промени. Може да се сервира и без никакви особени допълнителни усилия, но може да се поднесе и по много оригинален начин – под формата на коледен венец или на симпатични малки елхички, а защо не и звездички, ботушчета, камбанки… Така празничната трапеза – независимо коледна или новогодишна, става още по-красива и приканваща и допринася за повишаването на настроението на всички…


10 средни картофа (1 кг)
8 кисели краставички
4-5 моркова
1 ч.ч. царевица
зехтин
ябълков оцет или лимонов сок
сол на вкус


Картофите се сваряват и се обелват. Морковите също се сваряват, но да не омекват много. Зеленчуците се нарязват на дребни кубчета (парче морков се оставя за украсата). Добавя се царевицата, посолява се и се овкусява със зехтин и оцет (още по-добре с лимонов сок). Количеството на солта и оцета (лимона) е на вкус, но трябва да се внимава, защото краставичките са кисели и солени, царевицата също е солена. С количествата и съотношението на другите продукти също може да се варира – зависи от големината им и от вкуса на хапващите.
Салатата се разбърква добре; ако се бърка по-дълго, част от картофите се смачкват и се превръщат в приятно подобие на сосче, все едно е добавена и майонеза…
В чиния се слага формичка за коледни сладки елхичка (естествено може и с друга форма – звездичка, ботушче, камбанка…) и се запълва добре със салата. Заравнява се отгоре и формичката внимателно се изважда. От парче маслина с миниформичка се изрязват звездички – за връх на елхичката. По същия начин от заделения в началото морков, нарязан на кръгчета, може да са направи украса отстрани.

Салатата е разкошна и съвсем спокойно може да се сервира и само така, но много по-интересно е да се поднесе по този атрактивен и много симпатичен начин. Когато чиниите с различните тематични формички – елхички, ботушчета, звездички, се сервират на коледната (или новогодишната) трапеза, тя просто грейва; получава се чудесен празничен ефект – салатата е не само много вкусна, но и поднесена оригинално…

Ориз басмати със зеленчуци

Или пък зеленчуци с ориз? Защото оризът сякаш се губи измежду оранжевото, зеленото и жълтото в чинията… Но аз така предпочитам – да доминират зеленчуците. Много е свежо и вкусно, пък и по-полезно… А когато оризът е басмати, нещата стават съвършени! С прекрасния си аромат и нежни зрънца той прави ястието достойно за боговете… Иначе то може да се приготви и с пълнозърнест ориз и пак е много вкусно, нали никой не се съмнява в това? Но трябва да се отбележи и заслугата на чушките тук – с тях е още по-апетитно и свежо!


1 ч.ч. ориз басмати пълнозърнест
2 моркова (нарязани – 1 ч.ч.)
1 ч.ч. замразен грах
2 зелени чушки сиврия (нарязани – 1 ч.ч.)
1 ч.ч. царевица
2 ч.л. сол
щипка пипер смес
1 ч.л. кориандър
(струйка студенопресован зехтин)

Оризът се накисва от предния ден в студена вода. Изплаква се добре и се слага в 1¼ ч.ч. вряща вода с 1 ч.л. сол. Когато заври отново, котлонът се намалява и оризът се оставя, докато дръпне всичката вода. Тогава се добавят пиперът и кориандърът и се разбърква с вилица, за да стане оризът пръхкав (прочетох това в една статия за индийската кухня).

Морковите и чушките се нарязват на кубчета. Морковите се задушават в друга тенджера на слаб огън в съвсем малко водичка за 7-8 мин. Не трябва да омекват много, а да останат хрупкави. Тогава се добавят замразеният грах (без да се размразява предварително) и чушките, поръсва се с 1 ч.л. сол и всичко за задушава за още 2-3 минути. Ако се готви по-дълго, зеленчуците омекват, а грахът губи хубавия си цвят. Накрая се слагат царевицата и свареният ориз (царевицата няма нужда от термична обработка) и се разбърква добре. Котлонът се изключва и тенджерата се оставя за няколко минути на него, за да се смесят вкусовете и ароматите. Който не иска да приеме, че оризът е хубав и без никаква мазнина, може след края на термичната обработка да добави и струйчица зехтин (или шарлан), но без тях ястието е по-здравословно. И обещавам, че е не по-малко вкусно!

Оризът е разкошен – невероятно вкусен и апетитен. Обичайната комбинация на зеленчуците за случая е моркови, грах и царевица. Но с чушките става неустоимо вкусно и ароматно – те придават по-голяма свежест и допълнителен прекрасен аромат на ястието.

Бурито с червен боб, ориз, царевица и чушка

Мексиканската кухня, или поне някои постни нейни представители, вече са твърдо в графата ми „Любими“. Тако или бурито – няма значение, еднакво вкусно е! То и доколкото схванах, особена разлика между тях няма – най-вече е в големината и формата (т.е. начина на прегъване на тортията). Така че с една и съща плънка направих и двете: за тако тортията прегънах на две като полумесец, а за бурито я завих на руло. А бурито на испански означава магаренце – дали заради товарния помощник на легендарния мексиканец, който продавал тази храна на улицата, или защото видът ѝ наподобява магарешки ушички, не е много сигурно…
За 8 порции са необходими:


за тортиите:
100 г пълнозърнесто брашно
100 г царевично брашно
½ ч.л. бакпулвер
50 г олио по избор
1 ч.л. сол
100 мл топла вода

плънка:
1 глава червен лук
1 зелена чушка
½ ч.ч. сварен пълнозърнест (кафяв) ориз
1 ч.ч. сварен червен боб
½ ч.ч. царевица от консерва
лют пипер на вкус (или люта чушка)
няколко стръка пресен кориандър
струйка зехтин
1 домат
листа зелена салата


Брашната, бакпулверът и солта се пресяват, смесват се и се оформят на кладенче, в което се изсипват олиото и водата. Омесва се тесто (ако е необходимо, се добавя още малко брашно – за поръсване на плота), покрива се с найлоново фолио и се оставя да си почине 20-ина мин.
Отпочиналото тесто се разделя на осем топки и всяка се разточва на много тънка кора (с дебелината на лист). Ако залепват, плотът се намазнява леко. Пекат се на сух тиган от двете страни на силен огън за съвсем кратко. Не трябва да се препичат, защото ще станат твърди (хрупкави) и ще се чупят при огъване.

Лукът се нарязва на полумесеци и се запича в суха тенджера на средно силен котлон, докато мекне и замирише приятно. Чушката се нарязва на лентички, прибавя се към лука и се запича още малко (да не омеква). Добавят се оризът, бобът, царевицата, лютият пипер и наситненият кориандър и всичко се разбърква. Ако е необходимо, се посолява на вкус (но бобът и царевицата са от консерва и са си солени, оризът също е посолен при варенето). Щом продуктите се загреят, котлонът се изключва и се бърка още малко, за да не загорят. Тенджерата се оставя за няколко минути на изключения котлон, за да се смесят вкусовете. Накрая се добавя струйка зехтин (или олио по избор).

Доматът се нарязва на тънки полукръгчета.
На всяка тортия се слагат две резенчета домат (може под тях да се сложи и листо зелена залата) и отгоре се разпределя от плънката. Тортията се завива на руло и буритото е готово за сервиране.

Всъщност за да отговяря на името си (да прилича на магарешки ушички), рулото би трябвало да се прегъне на две. Но за целта тортиите трябва да са по-големи и рулата да станат по-дълги. В крайна сметка и без да са прегънати, буритата са великолепни! И определено са по-лесни за ядене от такото заради формата си – при такото плънката изпада много лесно, докато тук всичко си е вътре в рулцето. Дори за още по-голямо удобство единият край на буритото може да се увие в салфетка или хартия, но това са екстри, ако се хапва на улицата…

Буритата са върховни! Плънката е божествена – приятно люта, с прелестна хрупкавост от чушката, изключително апетитна и ароматна. Последното се дължи на кориандъра, който придава типичното за мексиканската кухня звучене, но трябва да се внимава с количеството му, защото има много силна миризма. Тортиите също са фантастични – мекички (лесно се огъват, без да се чупят) и невероятно вкусни. И са много по-добро решение от купешките…

Тако с червен боб, ориз, царевица и чушка

Не познавам в детайли мексиканската кухня, но това, което съм опитвала от нея (постно, разбира се), много ми допада. Едно от най-типичните ястия е тако – представлява прегъната на две тортия с плънка, която може да бъде най-различна. Аз естествено залагам на растителна – от червен боб, ориз, царевица, чушка и лук. Закъде обаче без най-характерните за Мексико кориандър и лют пипер (или чушки)? Тортиите също са домашно приготвени – от 50:50 пълнозърнесто пшеничено и царевично брашно. И така, за 8 порции са необходими:


за тортиите:
100 г пълнозърнесто брашно
100 г царевично брашно
½ ч.л. бакпулвер
50 г олио по избор
1 ч.л. сол
100 мл топла вода

плънка:
1 глава червен лук
1 зелена чушка
½ ч.ч. сварен пълнозърнест (кафяв) ориз
1 ч.ч. сварен червен боб
½ ч.ч. царевица от консерва
лют пипер на вкус (или люта чушка)
няколко стръка пресен кориандър
струйка зехтин
1 домат
листа зелена салата


Брашната, бакпулверът и солта се пресяват, смесват се и се оформят на кладенче, в което се изсипват олиото и водата. Омесва се тесто (ако е необходимо, се добавя още малко брашно – за поръсване на плота), покрива се с найлоново фолио и се оставя да си почине 20-ина мин.
Отпочиналото тесто се разделя на осем топки и всяка се разточва на много тънка кора (с дебелината на лист). Ако залепват, плотът се намазнява леко. Пекат се на сух тиган от двете страни на силен огън за съвсем кратко. Не трябва да се препичат, защото ще станат твърди (хрупкави) и ще се чупят при огъване.

Лукът се нарязва на полумесеци и се запича в суха тенджера на средно силен котлон, докато мекне и замирише приятно. Чушката се нарязва на лентички, прибавя се към лука и се запича още малко (да не омеква). Добавят се оризът, бобът, царевицата, лютият пипер и наситненият кориандър и всичко се разбърква. Ако е необходимо, се посолява на вкус (но бобът и царевицата са от консерва и са си солени, оризът също е посолен при варенето). Щом продуктите се загреят, котлонът се изключва и се бърка още малко, за да не загорят. Тенджерата се оставя за няколко минути на изключения котлон, за да се смесят вкусовете. Накрая се добавя струйка зехтин (или олио по избор).

Доматът се нарязва на тънки полукръгчета.
На всяка тортия се слагат две резенчета домат (може под тях да се сложи и листо зелена залата) и отгоре се разпределя от плънката. Тортията се прегъва на две и такото е готово!

Такото (още не съм измислила как да му казвам в множествено число; според правилата на българския език би трябвало да е „тàка“, но нещо не ми звучи добре) е превъзходно! Тортиите са великолепни – мекички (лесно се огъват, без да се чупят) и невероятно вкусни. Плънката също е божествена – изключително апетитна и ароматна, приятно люта, с прелестна хрупкавост от чушката. Кориандърът прави чудеса, но не трябва да се прекалява с количеството му, защото има много силна миризма. А не препоръчвам да се пропуска или заменя с друга подправка, защото той придава специфичния мексикански вкус на ястието.

Броколи и моркови на пара върху канапе от картофено пюре

Това е възможно най-простичкото и непретенциозно ястие, приготвено по възможно най-простичкия и здравословен начин. Всичко е варено и толкоз! Простичко е и откъм използваните продукти и подправки. Известно време се чудих с какво да овкуся броколите и морковите – правила съм го и с копър, и с джоджен, и с мащерка, и с разни други билки и резултатът винаги е бил добър. Но този път реших да оставя нещата максимално изчистени – заложих само на самардала. Тя е чудесна подправка с уникален аромат и е любима вкъщи (ползвам я често вместо сол) и съвсем не сгреших, като се спрях на нея. За тези, които не я познават – внимавайте, солена е! В приготвянето ѝ се използва сол, така че после ястието няма нужда от посоляване. И се оказа, че е напълно достатъчна, за да се ароматизират чудесно зеленчуците, и им подхожда идеално. Картофите пък идеално се овкусиха само от зехтина и оцета. Но държа да отбележа, че оцетът е домашен и се различава от вкуса на купешкия – не е толкова кисел и остър, по-мек и благ е (и следователно слагам по-голямо количество, което пък се отразява на текстурата на пюрето). Затова и с него то става по-хубаво…
Количеството на продуктите е по желание и все пак ето някои насоки:


1 глава броколи (500 г)
4-5 моркова
½ консерва (от 340 г) царевица
2-3 ч.л. самардала (на вкус)
струйка студенопресован зехтин

1½ кг картофи (червени)
студенопресован зехтин
домашен ябълков оцет
3-4 ч.л. сол (на вкус)
малко вода от варенето на зеленчуците


Броколите се нарязват на розички, кочаните – на пръчици (долната част се обелва), морковите също се нарязват на пръчици. Зеленчуците се сваряват на пара за възможно най-кратко време – за да не омекнат броколите, морковите също остават леко хрупкави. Водата се излива (запазва се – за картофеното пюре) и в тенджерата се изсипват броколите и морковите. Посоляват се със самардала на вкус и се поливат със струйка зехтин. Накрая се добавя и царевицата.
Картофите се сваряват, обелват се и се намачкват на пюре със сол, оцет и зехтин на вкус. Докато се пресоват, се добавя и малко от водата от варенето на зеленчуците – да се получи нежна текстура. Естествено може да се ползват всякакви картофи, но с червени резултатът е трепач – те са много сипкави и с тях пюрето става пухкаво и леко, просто прекрасно.
Сервира се, като във всяка чиния се оформя канапе от картофено пюре, а върху него се разпределят зеленчуци.

Въпреки че е приготвено по най-простичкия (но и щадящ!) начин, ястието е невероятно вкусно. И красиво – толкова е цветно! Това е идеален пример как може да се готви здравословно, с минимум продукти и подправки и пак да е божествено вкусно. Аз лично не мога да се наситя на съдържанието на чинията… А най-голямата ми радост беше, че и половинката ми, който никога досега не е искал да види броколи, с изненадваща за мен готовност каза да сипя и на него (а мислех, че ще кара само на картофено пюре). При това яде с охота и даже няколко пъти каза, че било много вкусно…

Пене от спелта с броколи и сметанов сос

Като всеки жив човек и аз понякога се изкушавам от продукти, които по принцип не одобрявам. Не за друго, а поне веднъж да видя какво представлява и вероятно повече няма да повторя. Така в количката ми в магазина се озова готварската соева сметана. Идеята ми беше да я комбинирам със задушени или сварени на пара броколи, но в последствие всичко това се добави към един пакет паста. В случая – пене от спелта. Естествено може да се ползва паста с всякаква друга форма и от други съставки, но тази от спелта много ми хареса. Пробвала съм и фузили от лимец на същия производител – и те са превъзходни. В крайна сметка се получи нещо много добро – и вкусно, и ароматно, а и цветно (за да постигна последното, реших да добавя и моркови и царевица). А най-добрата атестация дойде от двамата мъжкари вкъщи – мъжът ми, който изобщо не си пада по макарони и броколи, доста ги похвали, а котаракът старателно си облиза паничката…


1 пакет (250 г) пене от спелта
1 глава (500 г) броколи
2 глави лук
2 моркова
½ консерва от 340 г царевица
500 мл готварска соева сметана
10-ина клонки мащерка
щипка сух риган
2½ ч.л. сол (на вкус)
хранителна мая за поръсване


Броколите се накълцват в чопъра на ниска степен – отделно кочана (обелен) и малките кочанчета на розичките и после самите розички; розичките буквално на 2 пъти за по 2 секунди, кочаните – малко повече. Целта е да се получат парченца с големина около 5-6 мм, т.е. да не станат на трохи и да се загубят при готвенето. Така накълцаните броколи се оставят да престоят час и половина, за да се образува ценното вещество сулфорафан.
Лукът се нарязва на дебели полумесеци, морковите се настъргват на едро ренде. Пенето се сварява в подсолена вода за максимум 4-5 мин. (не се подвеждайте по 6-8, препоръчани на пакета) и се отцежда.

Лукът се запича в суха тенджера без капак на средно силен котлон, докато стане златист и замирише приятно, като се разбърква често. Налива се малко водичка и се задушава 7-8 минути на слаб огън, докато омекне. Тогава се налива сметаната и се добавят солта, мащерката и риганът. Котлонът се усилва и щом заври, се добавят наситнените броколи и морковите, разбърква се и се готви не повече от 4-5 мин. – просто броколите да омекнат съвсем леко, не да се преварят. Тенджерата се дърпа от котлона и се слага царевицата. Изсипва се свареното пене и се разбърква внимателно, за да не се разкъса пастата. Сервира се веднага, като всяка порция се поръсва с хранителна мая – става още по-вкусно и ароматно.

Въпреки че в суров вид соевата сметана не се отличава с кой знае какъв приятен вкус (и имах сериозни притеснения за крайния резултат), ястието се получи доста вкусно и ароматно, пък и цветно. Заслугата за прекрасния аромат е на задушения лук, мащерката, ригана и хранителната мая, а цветовите акценти са благодарение на морковите и царевицата (изпълниха идеално предназначението си). А ако имате малко търпение да не почнете веднага съдържанието на чинията (за разлика от мен), може да си налеете и чаша бяло вино, ще върви идеално!

Наситнени броколи с киноа

Настоящото ястие е вариация на вече изпробвано и одобрено друго подобно, като тук картофите за заменени от предварително сварена киноа. Запазва се идеята броколите да се накълцат и да престоят така час и половина преди готвене. Така съветват китайски учени, за да се образува сулфорафан – това е ценното вещество, което действа противораково.


1 глава (500 г) броколи
2 моркова
1 ч.ч. замразен грах
1 ч.ч. царевица
бучка кокосово масло (25 г)
3-4 скилидки чесън
3-4 щипки сух джоджен
3 ч.л. самардала (на вкус)
1 ч.ч. киноа
1 ч.ч. вода
1 ч.л. сол


Мерителната чаша е 240 мл.
Киноата се накисва от предната вечер в студена вода. Измива се много добре и се сварява в 1 ч.ч вряща вода с 1 ч.л. сол на слаб огън – докато поеме всичката вода.
Броколите се накълцват в чопъра на ниска степен – отделно кочана (обелен) и малките кочанчета на розичките и после самите розички; розичките буквално на 2 пъти за по 2 секунди, кочаните – малко повече. Целта е да се получат парченца с големина около 5-6 мм, т.е. да не станат на трохи и да се загубят при готвенето. Накълцаните броколи се оставят да престоят час и половина.
Морковите се нарязват на кубчета (или тънки полукръгчета – зависи от дебелината им; може да се оформят и с белачка на тънки лентички), чесънът се нарязва на шайбички.
Кокосовото масло (или друга предпочитана мазнина) се загрява в тенджера и едновременно се слагат броколите, морковите и грахът. Добавят се чесънът и джодженът и се готви при непрекъснато бъркане максимум 4-5 минути. Накрая се слага царевицата. Тенджерата се сваля от котлона и зеленчуците се поръсват със самардала. Добавя се сварената киноа и всичко се разбърква добре. Ястието се оставя няколко минути да се смесят ароматите, преди да се сервира (добре се получава, ако за оформянето на порциите се ползва ринг).

Ястието е много вкусно, с богатство от цветове и аромати в състава си. И ако са прави китайските учени – изключително полезно!

Коледен венец от картофена салата с моркови, кисели краставички и царевица

Тази салата е вариация на любимата някога руска салата, но без грах и естествено без колбас, яйца и майонеза. За сметка на това пък с компенсация – от царевица. Не по-малко вкусна е от традиционната руска салата, а ако се оформи на кръг, покрит със стръкчета копър и с няколко маслинки и кръгчета от морков отгоре, се получава прекрасен коледен венец с добър принос за веселото настроение на сътрапезниците. Този ефектен венец, идеята за който ми дойде от една прекрасна елхичка, може да намери място не само в коледното, но и в новогодишното меню. Така празничната трапеза се сдобива с чудесна украса, при това ядлива…


10 средни картофа (1 кг)
8 кисели краставички
4-5 моркова
1 ч.ч. царевица
зехтин
оцет или лимонов сок
сол на вкус

1 връзка копър
10-ина маслини
1 морков (тънък)


Картофите се сваряват и се обелват. Морковите също се сваряват, но да не омекват много. Зеленчуците се нарязват на дребни кубчета. Добавя се царевицата, посолява се и се овкусява със зехтин и оцет (още по-добре с лимонов сок). Количеството на солта и оцета (лимона) е на вкус, но трябва да се внимава, защото краставичките са кисели и солени, царевицата също е солена. С количествата и съотношението на другите продукти също може да се варира – зависи от големината им и от вкуса на хапващите.
Салатата се разбърква добре; ако се бърка по-дълго, част от картофите се смачкват и се превръщат в приятно подобие на сосче, все едно е добавена и майонеза…

Салатата може да се поднесе и само така, но може и да се оформи на венец в подходяща чиния. В него се набождат плътно стръкчета копър, които да имитират елхови клонки, а отгоре се поставят маслинки и кръгчета от морков (може и суров) – те са „топките“ за украса на венеца.

Когато венецът се сервира на коледната (или новогодишната) трапеза, тя просто грейва; получава се чудесен празничен ефект – салатата е не само много вкусна, но и поднесена оригинално…