Показват се публикациите с етикет целина. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет целина. Показване на всички публикации

02 септември 2021

Домашна вегета




Никога не съм се изкушавала да купувам готови бульони или сухи смеси за овкусяване на супи и други ястия – заради голямото количество сол в тях, мононатриевия глутамат и кой знае още какви съмнителни съставки… Винаги съм предпочитала да си нарежа на ситно лук, морков, чушка или каквото друго преценя на момента за съответната манджа. Но когато попаднах в нета на няколко идеи за домашно приготвени зеленчукови подправки, нямаше как да устоя на предизвикателството да пробвам и аз. Оказа се лесно и интересно занимание, особено ако човек разполага с подходящия домакински помощник. Неее, нямам предвид жива (мъжка 😉) сила, става въпрос за рендето Бьорнер! По-трудното беше да реша какви и колко зеленчуци да използвам. Като за първи опит реших да пробвам с по-малки количества и се спрях на следните:




1 пащърнак
2 моркова
1 глава целина (+ дръжките)
1 червена чушка
1 зелена чушка
1 глава лук


Зеленчуците се почистват и се нарязват на дребни кубчета (аз ползвах ренде Бьорнер с приставката за едри кубчета – дясната от снимката).






Кубчетата се разпределят на тънък слой в големи тави – да съхнат по-лесно и бързо. Тавите се слагат на слънце и при възможност зеленчуците се разбъркват няколко пъти на ден.




При горещо и сухо време (и малко ветрец като бонус) зеленчуковите кубчета са готови за два дни. Прибират се и се съхраняват в буркан.




Подправката е великолепна – цветна и изключително ароматна. А когато е домашно приготвена и без никакви нежелани съставки в нея, става просто върхът! Подходяща е за всякакви ястия, в които се слагат по принцип лук, моркови, чушки, целина и пащърнак. Много добре в нея би се вписал и (половин) стрък праз, но нямах в момента…




От горните продукти при мен излезе 1 купичка вегета, съответно 1 бурканче.
Повечето от нея оставих в този ѝ вид, но с малка част реших да експериментирам и смлях в мелничката на кухненския робот. Резултатът и в двата случая с добър, зависи с какво предназначение ще се ползва подправката (ситната е удобна за поръсване на нещо, което няма да бъде варено).










23 февруари 2021

Постен борш с кисело зеле и цвекло




Боршът е известен като класическа украинска супа, но всъщност го има и в други източноевропейски кухни. Най-характерният продукт в него е цвеклото, на което се дължи и невероятният червен цвят на ястието. Оттам нататък – вариации най-различни, включително и моята… Всъщност попаднах на рецептата в една кулинарна група и веднага ме грабна, но както обикновено си направих мои нововъведения. Заместих част от водата със зелева чорба, която добавих накрая, за да не минава термична обработка и да се запазят максимално полезните ѝ вещества. Това обаче наложи зеленчуците в началото да се варят без сол, което на този етап ги кара да изглеждат блудкави. В крайна сметка зелевата чорба оправя всичко, но е нужно да се изчака малко, преди да се консумира супата, за да имат време кореноплодните да си поемат сол от бульона и да се овкусят. И все пак трябва да се внимава с количеството ѝ, ако е много солена – или да се намали, или да се разреди с вода. По желание няколко картофчета може да се смачкат с опакото на лъжицата по стената на тенджерата, за да се замъти леко боршът.


1 глава лук
250 г кисело зеле
1 малка глава цвекло (около 150-200 г)
3-4 картофа (350-400 г обелени)
2 филийки целина (100 г) или няколко стръка керевиз
2 моркова (100 г)
700 мл гореща вода
2 дафинови листа
пипер меланж
1 л зелева чорба
(струйка зехтин)


Лукът и зелето се нарязват не прекалено ситно, цвеклото, картофите и целината – на кубчета, морковите – на кръгчета.
Лукът се запича на суха тенджера, докато омекне леко и замирише приятно. Добавя се зелето и се готви още няколко минути, като се бърка. Поетапно се добавят цвеклото, картофите, целината и морковите, като след всяко се разбърква за няколко секунди. Зеленчуците се заливат с вода – колкото да ги покрие, добавят се дафиновите листа и пиперът и се вари 30-40 мин. (до омекване на зелето, но не прекалено). Котлонът се изключва и се добавят зелевата чорба и по желание – малко зехтин. Готовата супа се оставя да престои известно време, преди да се сервира, за да се овкусят зеленчуците от зелевата чорба (да си поемат сол).






Боршът е великолепен – и на цвят, и на вкус! Това просто е съвършената пробиотична и антивирусна храна. Даже и предубедените (към варено цвекло и кисело зеле в супа) останаха очаровани. Много добре допълва супата лютият пипер – или направо в тенджерата, ако всички обичат люто, или пък поръсен в индивидуалната порция.








24 февруари 2020

Крем супа със саламура от туршия




Съвсем безпредметно е да се обсъжда колко е полезна домашната натурална туршия; приготвена само с вода и сол, това е истинска храна, с истински живот вътре в нея – на полезни бактерии. Какво да правим обаче със саламурата, когато зеленчуците в буркана свършат? Колкото и да е странно за някого, тя също може да се използва (в крайна сметка млечнокиселите бактерии са в нея, утаени на дъното) – както просто за пийване, така и за готвене. Не съм сигурна колко и дали полезните бактерии оцеляват след термичната обработка, но знам, че в миналото бабите ни са готвели със саламурата. Пък и предпочитам да използвам за нещо полезно тази пробиотична течност, вместо да я излея с лека ръка в канала. Миналата зима готвих елда с праз със саламура вместо вода и се получи чудесно ястие, а сега реших да я вложа в съвсем простичка супа, с минимум продукти. Сложих саламурата от един трилитров буркан (излезе точно 1 л), но в зависимост от това колко е кисела и солена вашата, може количеството ѝ да се намали и да се компенсира с вода, просто преценете според ситуацията.


3 големи картофа (700 г)
3 стръка праз
1 глава целина (300 г)
7-8 клонки мащерка
1 л саламура
700-800 мл вода
копър
магданоз
босилек

(шарлан)
хранителна мая
лют пипер


Зеленчуците се почистват и се нарязват на едри парчета. Слагат се в тенджера и се налива вода, колкото да ги покрие. Добавя се мащерката и се вари 25-30 мин. – до омекване на зеленчуците. Тогава се добавят зелените подправки (може и замразени) и всичко се пасира, след което се налива саламурата. При сервиране всяка порция се полива с тъничка струйка шарлан (за още по-здравословен вариант може и да се пропусне) и по желание се поръсва с хранителна мая и лют пипер.




Макар и с малко по-различен от обичайния вкус, супата е доста добра; почти не се усеща специфичната миризма на саламурата (което ме притесняваше в началото) благодарение на праза и подправките. Моята се получи добре на сол, но е леееко киселка – просто няма нужда от лимон при сервирането 😉, а освен това шарланът и хранителната мая напълно балансират нещата. Ако все пак се притеснявате от такъв ефект, достатъчно е да намалите саламурата и да увеличите водата. А препечените филийки са идеалната и напълно достатъчна добавка към супата за една лека и приятна вечеря.








31 януари 2020

Шарен боб (бял боб със зеленчуци)




Неее, бобът не е шарен, а най-обикновен бял. Шарена е гозбата! Затова удоволствието от нея е двойно – хем е изключително вкусна, хем е прелестна и на външен вид. А това се постига благодарение както на различните (и на цвят) зеленчуци, така и на зелените подправки, които през лятото са пресни, а през зимата може и замразени.


300 г стар бял боб
1 глава лук
1-2 моркова
1 чушка (½ зелена и ½ червена)
½ средна глава целина
1 пащърнак
1 малко бурканче домати или 1-2 пресни
3-4 ч.л. сол (на вкус)
девесил, джоджен, босилек, магданоз
(ароматен зехтин)



Бобът се накисва в студена вода за минимум 24 часа, може и за 48 (става още по-хубав!), като за това време водата се сменя 3-4 пъти. Изплаква се добре и се слага на котлона. Като заври, водата се излива, бобът се измива от пяната и се налива нова вода – гореща. След като заври отново, котлонът се намалява на най-ниската степен. Вари се, докато започне да поомеква. През това време лукът се нарязва на ситно, чушката – на лентички, морковите, пащърнакът и целината – на дребни кубчета. Ако се ползват пресни домати, се обелват и също се нарязват на ситно.
Когато бобът спре да тропа по лъжицата при разбъркване (т.е. е почти готов), се посолява на вкус и се добавят нарязаните лук, моркови, пащърнак и целина. Доварява се и тогава се слагат чушките и доматите. Оставя се да клокне още малко, добавят се наситнените подправки и котлонът се изключва. Когато поизстине малко, може да се налее струйка ароматен зехтин, но дори и без него гозбата е прекрасна.






Бобът е фантастичен! Изключително вкусен и ароматен – благодарение както на зеленчуците (особено пащърнака и целината), така и на подправките. Някой ще каже: „Що щат босилек и магданоз в бобена манджа? Правилната подправка тук е джоджен (и евентуално девесил)“! Ами пробвайте и ще разберете! ;) Че даже и малко чубрица би се вписала добре.




На вид гозбата също е много привлекателна – наистина е шарена и много цветна. И поне за моя вкус всякаква запръжка е излишна – така ястието е по-леко, но не е задължително да е чорба, може да се сготви по-гъстичко (както правя аз). А ако бобът се накисне преди готвенето за 2 денонощия, покълва и става още по-вкусен и полезен.








01 февруари 2019

Пастет от боб




Този пастет беше изцяло случайна хрумка – може би под влияние на така любимия хумус от нахут. А подобни пюрета съм правила и от леща и резултатът си заслужава. Така се оказа и с въпросния пастет от боб – получи се много нежен и гладък, с чудесен вкус и аромат.


200 г бял боб
1 глава лук
1 морков
¼ глава целина (50 г)
1-1½ ч.л. сол (на вкус)

3 скилидки чесън
сокът на 1 лимон
3 с.л. сусамов тахан
250-270 мл течност от варенето на боба


Бобът се накисва в студена вода за едно денонощие. Измива се и се слага да заври. Като поври 2-3 минути, водата се изхвърля, бобът се измива и се залива с нова вода (гореща). Когато е почти готов, се добавят лукът, морковът и целината, нарязани на кубчета. Посолява се на вкус и се доварява до готовност. Като се прецеди, се получават 3 ч.ч. боб (около 540-550 г).
Свареният боб се слага в блендера с част от течността и зеленчуците, с които се е варил. Добавят се чесънът, лимоновият сок и таханът и всичко се пасира на гладка смес. Докато е топло, пюрето е по-рядко, но като изстине, се сгъстява.




Пастетът е фантастичен! С прекрасна фина текстура и богатство от аромати. Идеален е за предястие, гарнитура или за намазване на хлебче




Понеже не си струва да се вари само 200 г боб, аз варя повече и с останалото количество приготвям прекрасния зелник с праз, кисело зеле и боб. Естествено може да се ползва и консерва от магазина – но тогава ще липсва ароматът, който придават лукът, морковът и целината на домашно сварения бобец…








22 януари 2018

Постна мусака (с леща)




Едва ли има вегетарианец или изцяло растителнояден, на когото да не липсва традиционната нашенска мусака. Много добра алтернатива на оригинала е вариантът със соева кайма и през годините съм се възползвала от него. Но напоследък се появяват доста противоречиви данни за соята като цяло и за продуктите, направени от нея, включително и споменатите вече соеви гранули. Оказа се обаче, че има и други възможности – прекрасен заместител на каймата е… лещата! И на цвят, и като консистенция, дори и на вкус тя е чудесен имитатор! Стигнах до това откритие, след като миналата година попаднах на една чудесна рецепта – леща с картофи по македонски. Наистина ястието поразително напомня мусака! Затова реших да експериментирам с рецептата, като за да се доближа максимално до желания резултат, малко увеличих количеството на картофите. И нещата се получиха идеално! Остана да измисля само каква да бъде заливката (без яйца и мляко естествено) – че как мусака без заливка? След известно ровичкане из любимата вегетарианска група във Фейсбук се спрях на нахутеното брашно. Въпреки че вече имам известен опит с разни форми на фарината и знам, че особено тази на тиган досущ прилича на омлет, до последно имах притеснения какво ли ще се получи… Оказа се, че притесненията ми са били напразни и заливката беше попадение в десетката, просто фантастична! Абсолютна имитация на традиционната заливка с яйца! А какъв вкус и аромат само! Ммм… И тези препечени крайчета… Ммм…


250 г леща
1 средна глава лук
1 голям морков
¼ глава (50 г) целина
около 1 кг картофи
1 домат (може и от консерва)
3 скилидки чесън
1-2 ч.л. червен пипер
1 ч.л. кимион
щипка пипер меланж
няколко клонки мащерка (или чубрица)
струйка шарлан
4 ч.л. сол (на вкус)

заливка:
1 ч.ч. нахутено брашно
1 ч.ч. вода (240 мл)
1 ч.л. сол
струйка зехтин за готвене


Лещата се накисва в студена вода от предната вечер.
На другия ден първо се приготвя сместа за заливката – поне 2 часа предварително. Нахутеното брашно се пресява в купа, добавя се солта и постепенно се налива водата. Разбърква се с тел до гладко тесто – получава се рядко, подобно на палачинково. Добавя се зехтинът и отново се разбърква. Оставя се да престои поне 2 часа (може и повече).
Лещата се измива добре, слага се в тенджера, залива се със студена вода колкото да я покрие и се вари около 10 мин. (до полуготовност). Овкусява се с 1½ ч.л. сол.
Лукът, морковът и целината се нарязват на дребни кубчета и се задушават в струйка шарлан и малко вода. През това време доматът се обелва и се нарязва на ситно (през зимата естествено може да се ползва консерва), картофите се нарязват на дребни кубчета, чесънът – на ситно.
Когато зеленчуците омекнат леко, към тях се прибавят лещата (включително и водата, останала от варенето – тя не е много), чесънът, доматите, картофите и подправките. Слага се още малко сол (2-2½ ч.л.) и всичко се разбърква добре. Сместа се прехвърля в тавичка и се пече 40-45 мин. на 180 градуса – до омекване на картофите и изпаряване на излишната течност. Изважда се от фурната, полива се с малко шарлан – струйка направо от бутилката, и отгоре се излива нахутената смес. Мусаката се допича само на горен реотан (грил) до зачервяване.






Уникална мусака с феноменална заливка! Абсолютно копие на оригиналната рецепта! А ако сварената леща се намачка, преди да се добави към задушените зеленчуци, ще имитира кайма максимално!










20 ноември 2017

Картофена манджа




Картофената манджа беше първата, която започнах да готвя като млада домакиня преди доста години. Тогава списъкът с продуктите и подправките, които използвах, беше доста по-къс (картофи, лук, моркови, домати, червен пипер и босилек), правех и запръжка в началото на готвенето (слагах и брашно за леко сгъстяване), но през годините рецептата ми се разви и дообогати с още зеленчуци и аромати. Всъщност всеки път манджата се получава различна, защото в зависимост от наличните продукти или настроението си може да пропусна или добавя някой зеленчук или подправка (този път изпуснах босилека, но го компенсирах с чубрица и джоджен, а кимионът и кориандърът бяха моментна хрумка). Но най-голямата промяна е свързана с мазнината – вече не запържвам в началото зеленчуците в нея, а я добавям накрая, след приключване на готвенето. Отдавна спрях да слагам и брашно – чорбицата се сгъстява и уплътнява от самите картофи, които се разваряват леко. Затова е важно доматите да се добавят по-късно, когато картофите са (почти) готови. Ако пък попадна на неразваряващи се, смачквам няколко от тях с опакото на лъжицата по стената на тенджерата и всичко става идеално!


1 кг картофи (10-ина картофа)
1 глава лук
2-3 моркова
1 резен целина (глава)
1 чушка (може и замразена)
1 малко бурканче домати (или пресен домат през лятото)
½ ч.ч. грах (замразен)
2 ч.л. червен пипер
½ ч.л. кориандър
½ ч.л. кимион
щипка сушена чубрица
2-3 щипки сух джоджен
2 стръка целина – листата + дръжките
няколко стръка магданоз
3 ч.л. сол (на вкус)
2 ч.ч. саламура от туршия (на вкус)
(струйка шарлан)


Картофите се нарязват на едри кубчета, морковите и целината – на дребни, лукът – на къси полумесеци, чушката – на лентички.
Лукът се запича в суха тенджера на средно силен котлон, докато стане златист и замирише приятно, като се разбърква често. Добавят се морковите, картофите, червеният пипер, кориандърът и кимионът и се разбърква още малко. Налива се вряла вода, колкото да покрие зеленчуците, добавят се целината (главата и наситнените дръжки), чушката, чубрицата и джодженът, посолява се и се оставя да ври на слаб огън 15-ина мин. Когато картофите са почти готови, се слагат доматите и нарязаните на ситно листа целина (сега е моментът да се сложи и чушката, ако се ползва замразена). Оставя се да клокне 5 мин., котлонът се изключва и се добавя грахът – това му е напълно достатъчно да се сготви. Когато ястието леко поизстине, се добавят наситненият магданоз и шарланът. Разбърква се добре и манджата е готова за сервиране.




Ако картофите не са сипкави и не се разваряват приятно, за да се замъти малко чорбицата, няколко картофа се смачкват с опакото на лъжицата по стената на тенджерата и се разбърква.
Част от продуктите и подправките зависят от сезона – ако няма пресни, ползвам замразена чушка и консервирани домати; целина – есенно време, а през лятото най-подходящи са пресен джоджен и босилек (кимионът и кориандърът може да се пропуснат), но всичко е въпрос на вкус и импровизация…
Гозбата се получава много добре, ако се сготви с минимално количество вода и когато е готова (даже леко поизстинала), се добави саламура от туршия – така става хем по-вкусна и ароматна, хем по-полезна (но тогава трябва да се сложи по-малко сол). А още по-здравословна става, ако накрая се пропусне мазнината – гарантирам, че никой няма да забележи!







20 октомври 2017

Натурална туршия със солена саламура




Баба ми беше майсторка на царската туршия, нашите също правят хубави туршии – свежи и хрупкави, но са все със саламури, в които има захар и оцет, аспирин и кой знае още какво… Винаги съм си хапвала с чудесен апетит от тях, но преди две години осъзнах, че туршията, която може да се нарече истинска храна, се прави само с вода и сол. Тогава протича млечнокисела ферментация и крайният резултат е жив и полезен продукт, богат на пробиотици и съдържащ дори В12, а не баласт, с който да задоволим небцето и да напълним стомаха си. От такава храна се нуждае човешкото тяло и в частност стомашно-чревният тракт, за да е здраво и да функционира добре. Затова се разтърсих из нета за рецепта или по-точно за това, какво да е съотношението вода : сол. Прочетох доста рецепти за солена саламура и все различни – солта варираше от 40 през 50, та до 60 г сол на 1 л вода. Но тези, които ми допаднаха май-много като обяснения и информация за процеса на ферментация и полезността на натуралната туршия, бяха с 60 г сол (на Елена Димитрова и Виерко). Затова и аз заложих на този вариант и крайният продукт много ми харесва, но който предпочита по-безсолно, може да намали грамажа на 40 или дори още по-малко (някои препоръчват ако туршията е по-солена, преди консумация да се изкисне във вода, но аз смятам, че това би „измило“ и полезните ѝ качества).
Друго важно според мен (това важи и за киселото зеле) е да се ползва изворна, а не чешмяна, т.е. хлорирана вода, защото хлорът убива всичко живо, а за да протече ферментация, са нужни живи бактерии. Е, и с чешмяна вода ще стане, но вероятно ще отнеме повече време.
Остава да се набавят зеленчуците, които ще се консервират – какви и колко да бъдат, всеки си знае най-добре. Класическите зеленчуци за туршия са карфиол, моркови, чушки, зелени домати, целина (глави, стъбла и листа) – какво количество и в какво съотношение зависи от големината на домакинството и от предпочитанията на всеки. Аз слагам и цели скилидки чесън, а при подправките също може да се варира – популярни са черният пипер, карамфилът, бахарът, а при мен на почит е копърът.
И така, без да уточнявам количества, нужни са:


карфиол
моркови
зелени чушки
зелени домати
целина – глави, стъбла и листа
гулия (земна ябълка)
чесън
семена копър (резене)
изворна вода
морска сол


Зеленчуците се измиват и почистват. Карфиолът се нарязва на едри розички, морковите се оставят цели (ако не са прекалено големи, на които аз не съм фен), чушките и доматите се режат на половинки (ако са дребни, доматите може да останат цели), главите целина – на полукръгчета, а стъблата и листата, както и скилидките чесън се оставят цели. Оттук нататък има два варианта за действие – обичайният е трилитрови стъклени буркани да се напълнят с така приготвените зеленчуци и да се долеят с вода. Водата се излива, премерва се и на 1 л се слагат 60 г сол. Разбърква се, за да се разтвори солта, и саламурата се налива обратно в бурканите. Туршията се държи 2 дена на топло, след което се премества на хладно място и се съхранява там. След тези 2 дена обаче зеленчуците много се слягат и в бурканите се оказват малко зеленчуци с много саламура, т.е. бурканите не се използват оптимално.




Затова аз практикувам втория вариант – нарязаните зеленчуци се слагат в един по-голям съд (бидонче или друг удобен съд), заливат се с вода да се покрият и се притискат отгоре, за да не изплуват. Още докато се налива водата, може да се прецени колко литра е, затова няма нужда да се излива всичката и да се мери, а само 2-3 литра, в които се добавя солта (по 60 г на всеки литър от общото количество вода) и се разбърква до разтварянето ѝ. Полученият солен разтвор се връща в съда и се разбърква с останалото съдържание или ако се ползва бидонче, направо се претака.




Зеленчуците се оставят така на топло 2 дена, след което се изваждат от бидончето и се подреждат плътно в трилитрови буркани. Бурканите се доливат със саламура и се преместват на хладно място, докато трае процесът на ферментация (аз ги оставям отворени – да имат контакт с бактериите от въздуха). Важно е зеленчуците да се притиснат отгоре, за да не изплуват и да нямат досег с въздуха (продават едни много удобни „снежинки“ за целта). След около 2 седмици туршията ще е готова… Този вариант на приготвяне на туршията е за предпочитане, защото след 2-та дни на топло зеленчуците омекват и освен че после запълват по-оптимално буркана, се нареждат по-лесно, отколкото като са твърди. А още по-лесно е всичко да се остави директно в бидончето и то да се премести на хладно след втория ден, но аз предпочитам туршията да бъде в стъклени съдове, а не в пластмасов.




Възможно е в първите дни, докато туршията се държи на топло, саламурата леко да помътнее, а в последствие да се образува утайка; възможно е и след няколко седмици отгоре на бурканите да се получи бяла ципичка – но според една друга много добра според мен статия (въпреки че тя е за кисели краставички) това никак не е притеснително и изобщо не променя вкуса и полезния състав на туршията.




Освен гореизброените продукти предишните години слагах и камби, но явно за тях тази саламура не е удачна, защото омекват много, а след няколко седмици дори се скапват, така че тази година ще ги пропусна…
А когато зеленчуците в буркана свършат, саламурата не се изхвърля! Може да се ползва за готвене на разни супи и манджи – много удачно приложение! А може да се пийва и направо така – това е идеална пробиотична напитка! И с бонус витамин В12! (Според различни източници В12 се съдържа във ферментирали храни от растителен произход като чуждоземните темпе и мисо например, но и в нашенските туршии, кисело зеле и хляб с квас…)




При сервиране зеленчуците се нарязват на хапки, а листата и стъблата целина – на ситно, те също са хубави за консумация. И всичко става съвършено със струйка шарлан отгоре (зехтинът не ми се връзва толкова добре с туршията, шарланът обаче ѝ подхожда идеално).





Допълнение 2021:
В последните две години към изброените по-горе зеленчуци добавям и земна ябълка (гулия), защото научих, че тя е много подходяща за ферментация (дописвам я и в списъка горе). И добре че актуализирах състава на бурканите, защото установих, че гулията в туршията ми харесва най-много! Просто е невероятна! Със своя леко сладникав вкус превъзхожда всички останали зеленчуци, тъй като създава превъзходен баланс на солено, кисело и сладко в едно. Освен това е разкошно твърдичка, хрупкава и свежа, но не твърда и жилава като моркова, а изключително крехка и нежна. А ако като нас имате неуспели да узреят навреме черита, смело сложете тях вместо (или пък заедно с) по-едрите зелени домати – и те са чудесни в туршията! Само ги боднете с върха на ножа преди това (иначе после не могат да се набодат с вилица без произшествия – или изхвърчат в непредвидима посока от чинията, или опръскват всичко наоколо 😉).




Допълнение 2022
Въпреки че в началото на публикацията обстойно съм обяснила избора си на съотношението сол : вода, през годините започна да ме човърка мисълта как ли ще се получат нещата с по-малко сол. От една страна, това е продуктът, който прави и държи туршията по-дълго време, от друга страна – в големи количества е вредна. Пък и непрекъснато срещам рецепти с 50, 40 или дори 30 г сол на 1 литър вода (последното обаче предполагам е за съвсем скорошна консумация). Затова миналата година събрах смелост и я намалих на 50 г въпреки опасенията ми, че зеленчуците може да омекнат или поне да не издържат достатъчно дълго. И – о, щастие! Туршията стана превъзходна – по-приятна е за ядене (не толкова солена като преди), зеленчуците пак са си твърди, свежи и хрупкави и последният буркан издържа достатъчно дълго в съвсем добро състояние. А саламурата е фантастична – преди я разреждах с вода, когато си пийвах от нея, а сега няма такава нужда. Почвам даже да се чудя – дали тази година да не пробвам и с 40 г сол на 1 л вода? 😉






04 февруари 2017

Леща с картофи по македонски




Не съм била в Македония и не знам как приготвят лещата там, намерих рецептата в Бон Апети, но като я сготвих, останах очарована! От опит знам, че лещата си пасва с картофи, а запечените ястия винаги се получават добре, но като всяко неизпробвано нещо малко ме притесняваше… Най-много ме накара да се чудя липсата на чубрица – как така леща без чубрица? А пък с черен пипер!... Но в крайна сметка реших да спазя рецептата и резултатът е впечатляващ! Семпло, но изключително вкусно ястие! Горещо го препоръчвам! За 4 порции използвах:


250 г леща
1 средна глава лук
1 голям морков
¼ глава (50 г) целина
2 средни картофа (200 г)
150 г домати (може и консервирани)
3 скилидки чесън
4 с.л. шарлан
2 ч.л. сол (на вкус)
черен пипер на вкус


Лещата се накисва в студена вода от предната вечер. На другия ден се измива добре, слага се в тенджера, залива се със студена вода колкото да я покрие и се вари около 10 мин. (до полуготовност).
Лукът, морковът и целината се нарязват на дребни кубчета и се задушават в 2 с.л. шарлан и малко вода. Ако се ползват пресни домати, се обелват и се нарязват на ситно или се настъргват (през зимата естествено може да се ползват консервирани).
Когато зеленчуците омекнат леко, към тях се прибавят лещата (включително и водата, останала от варенето), пресованият чесън, доматите и нарязаните на дребни кубчета картофи. Подправя се със сол и черен пипер на вкус и всичко се разбърква добре. Сместа се прехвърля в тавичка и се пече 40-45 мин. на 170-180 градуса – до омекване на картофите. Когато се извади от фурната, се полива с още малко шарлан – останалите 2 с.л. или просто струйка направо от бутилката…
При сервиране всяка порция се поръсва с наситнен магданоз.






Ястието е изключително апетитно! Лещата е прекрасна дори и без традиционната чубрица. Не знам с каква гъстота им се получава на македонците, но при мен течността изцяло се изпари по време на печенето – и така ми хареса. Манджицата много ми напомня на мусака – и на вид, и на вкус. Който предпочита по-течно ястие, може да вари лещата в по-голямо количество вода и тогава крайният резултат ще е по-рядък.
Нещата идеално се допълват от нашенската натурална туршийка...









30 октомври 2015

Салата от целина и моркови




Целина вече май има целогодишно по зеленчуковите щандове, но в моето съзнание тя си остава есенен и зимен зеленчук – вероятно я свързвам със сезона на туршиите. Пък и през ум не ми минава да правя салата от нея през пролетта, когото е изобилието на всякакви зеленолистни, или през лятото, когато не минава ден без салата от домати, краставици, чушки или патладжани. Но когато се заесени, започвам да се оглеждам за нея по сергиите на пазара. Същото се отнася и за морковите – и тях ползвам за салата само през есента и зимата. И въпреки че сякаш има по-популярни кореноплодни от целината, използвани за салата – цвекло, ряпа, алабаш – аз се спрях на нея в комбинация с моркови. Не знам колко е популярна употребата й в суров вид (май обикновено се ползва в супи и изобщо различни готвени ястия), но аз много я харесвам и по този начин. Пък и за пореден път изказвам убеждението си, че плодовете и зеленчуците са по-полезни сурови и които от тях позволяват, е по-добре да се консумират така. А за полезните качества на целината (суровата!) не смятам да навлизам в подробности, има много приложения…
Количеството и съотношението на целината и морковите е въпрос на вкус и е според броя и големината на порциите; според мен за 2 порции – ако нямате намерение да останете само на салата ;) – са достатъчни:


½ голяма или 1 малка глава целина
2-3 моркова
няколко листенца целина за цвят и за украса
сол
ябълков оцет
(ароматен зехтин)


Целината и морковите се настъргват на едро ренде, овкусяват се малко сол, няколко капки ароматен зехтин (може и да се пропусне даже за по-здравословен вариант) и ябълков оцет на вкус и всичко се разбърква добре. За контраст и цвят на салатата може да се добавят и няколко ситно нарязани листенца целина.
Бърза, лесна и много полезна салата! И вкусна естествено!








02 май 2014

Боб на фурна




Преди години стандартната ми рецепта за боб беше с добавка на глава лук, 1-2 моркова, сух джоджен и накрая запръжка с брашно и червен пипер. После започнах да слагам и чушка – за цвят и аромат, прясна или замразена (през зимата), че и домат… Започнах да разширявам и асортимента на подправките… Преди се чудех как може на боб да се слагат домати, но след като веднъж опитах, не съм пропуснала вече – независимо пресни или от консерва (в зависимост от сезона). Спрях да правя и запръжка… Така освен че е по-полезно, ястието изглежда и по-красиво – цветно и свежо! Но още със старата ми рецепта бях пробвала и варианта за печен боб и още тогава останах възхитена!


300 г бял боб
3 глави лук
1-2 моркова
1 малка глава целина
1 чушка
1 малко бурканче домати или 1-2 пресни
девесил, джоджен, босилек (пресни или замразени)
3-4 ч.л. сол (на вкус)
струйка олио по избор (шарлан)


Бобът се накисва в студена вода за поне едно денонощие (може и две), като през това време водата му се сменя няколко пъти. Измива се хубаво и се слага да ври. Когато заври, водата му се сменя (новата да не е прекалено много), добавя се 1 глава лук, нарязана на ситно, и се вари на слаб огън, докато спре да тропа по лъжицата при разбъркване (т.е. до полуготовност, не до пълно сваряване). Тогава се посолява на вкус, добавят се морковите, целината и чушката, нарязани на кубчета, доматите и подправките (аз имах 2-3 стръка пораснал повече от необходимото пресен лук и сложих и него, нарязан на по-едри парчета). Разбърква се и всичко се прехвърля в тава. Останалите глави лук се нарязват на кръгчета и се нареждат отгоре. Тавата се слага в предварително загрята фурна и ястието се пече 20-30 мин. на 200 градуса на долен и горен реотан – докато кръгчетата лук се запекат. Като се извади от фурната, по желание може да се полее със струйка шарлан.




Става фантастично ястие! При печенето част от водата извира и бобът става по-гъстичък, а запеченият лук му придава божествен аромат! Това със сигурност е най-вкусният начин за приготвяне на боб!