Показват се публикациите с етикет целина листа. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет целина листа. Показване на всички публикации

08 февруари 2018

Крем супа от карфиол, праз и моркови




Не съм голяма любителка на супите – споделям мнението на Петър Дънов, че храната трябва да е твърда и да се дъвче, а не да е течна и директно да се гълта. Според него супите са препоръчителни само когато човек е болен или има проблеми със зъбите (не може да дъвче). И все пак понякога, особено в студените дни, не е лошо да имаме на трапезата си вкусна и ароматна топла супа. А тази определено е такава. При това се приготвя изключително лесно и бързо.


1 малка глава карфиол (½ кг)
1 стрък праз
2 средни моркова
1 стрък целина (листата + дръжката)
няколко стръка магданоз
2 ч.л. сол (на вкус)
струйка шарлан
(2-3 стръка копър)


Карфиолът се накъсва на розички, морковът и празът се нарязват на едри парчета. Зеленчуците заедно със стръка целина се слагат в тенджера, заливат се със студена вода колкото да ги покрие (1 л), посоляват се и се сваряват под капак за 15-20 минути. Когато са готови, се добавя магданозът и всичко се пасира фино.
Всяка порция се поръсва с наситнен копър или магданоз и се полива с много тъничка струйка шарлан (даже и без него е много вкусно).




Супата е великолепна – богата е на ароматите на есента и зимата и действа сгряващо и отпускащо в студената вечер... И идеално прочистващо за стомашно-чревния тракт... Допълва я чудесно препечена филийка хляб, с която са напълно достатъчни за една прекрасна лека вечеря.








24 ноември 2017

Салата „Даровете на есента“ – от коприва, магданоз, моркови и цвекло




През есента, след летните жеги и суша, доста растения преживят ренесанс и както през пролетта избуяват и ни предоставят прекрасна възможност за богати и витаминозни салати. Как да подмине човек прелестната свежа коприва или магданоза, наперил лъскави зелени листенца? Същевременно пазарите преливат от различни кореноплодни – кой от кой по-цветен и по-примамлив… И така, спокойно можем да разнообразим традиционните есенни салати от ряпа, цвекло и моркови с малко прясна зеленина. Така ще имаме на трапезата си нещо хем изключително красиво и цветно, хем много полезно и богато на множество витамини и микроелементи. За 2 порции са нужни:


7-8 връхчета коприва
½ връзка магданоз
1-2 стръка целина
1 морков (с листата – ако има)
½ малка глава цвекло
ябълков оцет (или сок от ½ лимон)
сол
(шарлан)


Копривата се намачква в кърпа, за да се неутрализират парещите власинки, и заедно с магданоза, целината (включително и дръжките) и морковените листа се нарязват на ситно. Мия само целината и морковените листа, защото те са от пазара (магазина); магданозът си е от моята градинка, а копривата е свободно растяща по двора. Слагат се в купа или чиния и се разбъркват, за да се смесят. Морковът се настъргва на едро ренде и се разпределя на кръгче върху зелениите. Цвеклото също се настъргва и се слага в центъра на морковения кръг. Салатата се овкусява с мъничко сол и оцет (или лимонов сок) на вкус и се сервира. Който не може да я приеме без никаква мазнина, може да добави и струйчица шарлан.






Естествено преди хапване трябва да се разбърка, но и така е не по-малко красива...










20 ноември 2017

Картофена манджа




Картофената манджа беше първата, която започнах да готвя като млада домакиня преди доста години. Тогава списъкът с продуктите и подправките, които използвах, беше доста по-къс (картофи, лук, моркови, домати, червен пипер и босилек), правех и запръжка в началото на готвенето (слагах и брашно за леко сгъстяване), но през годините рецептата ми се разви и дообогати с още зеленчуци и аромати. Всъщност всеки път манджата се получава различна, защото в зависимост от наличните продукти или настроението си може да пропусна или добавя някой зеленчук или подправка (този път изпуснах босилека, но го компенсирах с чубрица и джоджен, а кимионът и кориандърът бяха моментна хрумка). Но най-голямата промяна е свързана с мазнината – вече не запържвам в началото зеленчуците в нея, а я добавям накрая, след приключване на готвенето. Отдавна спрях да слагам и брашно – чорбицата се сгъстява и уплътнява от самите картофи, които се разваряват леко. Затова е важно доматите да се добавят по-късно, когато картофите са (почти) готови. Ако пък попадна на неразваряващи се, смачквам няколко от тях с опакото на лъжицата по стената на тенджерата и всичко става идеално!


1 кг картофи (10-ина картофа)
1 глава лук
2-3 моркова
1 резен целина (глава)
1 чушка (може и замразена)
1 малко бурканче домати (или пресен домат през лятото)
½ ч.ч. грах (замразен)
2 ч.л. червен пипер
½ ч.л. кориандър
½ ч.л. кимион
щипка сушена чубрица
2-3 щипки сух джоджен
2 стръка целина – листата + дръжките
няколко стръка магданоз
3 ч.л. сол (на вкус)
2 ч.ч. саламура от туршия (на вкус)
(струйка шарлан)


Картофите се нарязват на едри кубчета, морковите и целината – на дребни, лукът – на къси полумесеци, чушката – на лентички.
Лукът се запича в суха тенджера на средно силен котлон, докато стане златист и замирише приятно, като се разбърква често. Добавят се морковите, картофите, червеният пипер, кориандърът и кимионът и се разбърква още малко. Налива се вряла вода, колкото да покрие зеленчуците, добавят се целината (главата и наситнените дръжки), чушката, чубрицата и джодженът, посолява се и се оставя да ври на слаб огън 15-ина мин. Когато картофите са почти готови, се слагат доматите и нарязаните на ситно листа целина (сега е моментът да се сложи и чушката, ако се ползва замразена). Оставя се да клокне 5 мин., котлонът се изключва и се добавя грахът – това му е напълно достатъчно да се сготви. Когато ястието леко поизстине, се добавят наситненият магданоз и шарланът. Разбърква се добре и манджата е готова за сервиране.




Ако картофите не са сипкави и не се разваряват приятно, за да се замъти малко чорбицата, няколко картофа се смачкват с опакото на лъжицата по стената на тенджерата и се разбърква.
Част от продуктите и подправките зависят от сезона – ако няма пресни, ползвам замразена чушка и консервирани домати; целина – есенно време, а през лятото най-подходящи са пресен джоджен и босилек (кимионът и кориандърът може да се пропуснат), но всичко е въпрос на вкус и импровизация…
Гозбата се получава много добре, ако се сготви с минимално количество вода и когато е готова (даже леко поизстинала), се добави саламура от туршия – така става хем по-вкусна и ароматна, хем по-полезна (но тогава трябва да се сложи по-малко сол). А още по-здравословна става, ако накрая се пропусне мазнината – гарантирам, че никой няма да забележи!







20 октомври 2017

Натурална туршия със солена саламура




Баба ми беше майсторка на царската туршия, нашите също правят хубави туршии – свежи и хрупкави, но са все със саламури, в които има захар и оцет, аспирин и кой знае още какво… Винаги съм си хапвала с чудесен апетит от тях, но преди две години осъзнах, че туршията, която може да се нарече истинска храна, се прави само с вода и сол. Тогава протича млечнокисела ферментация и крайният резултат е жив и полезен продукт, богат на пробиотици и съдържащ дори В12, а не баласт, с който да задоволим небцето и да напълним стомаха си. От такава храна се нуждае човешкото тяло и в частност стомашно-чревният тракт, за да е здраво и да функционира добре. Затова се разтърсих из нета за рецепта или по-точно за това, какво да е съотношението вода : сол. Прочетох доста рецепти за солена саламура и все различни – солта варираше от 40 през 50, та до 60 г сол на 1 л вода. Но тези, които ми допаднаха май-много като обяснения и информация за процеса на ферментация и полезността на натуралната туршия, бяха с 60 г сол (на Елена Димитрова и Виерко). Затова и аз заложих на този вариант и крайният продукт много ми харесва, но който предпочита по-безсолно, може да намали грамажа на 40 или дори още по-малко (някои препоръчват ако туршията е по-солена, преди консумация да се изкисне във вода, но аз смятам, че това би „измило“ и полезните ѝ качества).
Друго важно според мен (това важи и за киселото зеле) е да се ползва изворна, а не чешмяна, т.е. хлорирана вода, защото хлорът убива всичко живо, а за да протече ферментация, са нужни живи бактерии. Е, и с чешмяна вода ще стане, но вероятно ще отнеме повече време.
Остава да се набавят зеленчуците, които ще се консервират – какви и колко да бъдат, всеки си знае най-добре. Класическите зеленчуци за туршия са карфиол, моркови, чушки, зелени домати, целина (глави, стъбла и листа) – какво количество и в какво съотношение зависи от големината на домакинството и от предпочитанията на всеки. Аз слагам и цели скилидки чесън, а при подправките също може да се варира – популярни са черният пипер, карамфилът, бахарът, а при мен на почит е копърът.
И така, без да уточнявам количества, нужни са:


карфиол
моркови
зелени чушки
зелени домати
целина – глави, стъбла и листа
гулия (земна ябълка)
чесън
семена копър (резене)
изворна вода
морска сол


Зеленчуците се измиват и почистват. Карфиолът се нарязва на едри розички, морковите се оставят цели (ако не са прекалено големи, на които аз не съм фен), чушките и доматите се режат на половинки (ако са дребни, доматите може да останат цели), главите целина – на полукръгчета, а стъблата и листата, както и скилидките чесън се оставят цели. Оттук нататък има два варианта за действие – обичайният е трилитрови стъклени буркани да се напълнят с така приготвените зеленчуци и да се долеят с вода. Водата се излива, премерва се и на 1 л се слагат 60 г сол. Разбърква се, за да се разтвори солта, и саламурата се налива обратно в бурканите. Туршията се държи 2 дена на топло, след което се премества на хладно място и се съхранява там. След тези 2 дена обаче зеленчуците много се слягат и в бурканите се оказват малко зеленчуци с много саламура, т.е. бурканите не се използват оптимално.




Затова аз практикувам втория вариант – нарязаните зеленчуци се слагат в един по-голям съд (бидонче или друг удобен съд), заливат се с вода да се покрият и се притискат отгоре, за да не изплуват. Още докато се налива водата, може да се прецени колко литра е, затова няма нужда да се излива всичката и да се мери, а само 2-3 литра, в които се добавя солта (по 60 г на всеки литър от общото количество вода) и се разбърква до разтварянето ѝ. Полученият солен разтвор се връща в съда и се разбърква с останалото съдържание или ако се ползва бидонче, направо се претака.




Зеленчуците се оставят така на топло 2 дена, след което се изваждат от бидончето и се подреждат плътно в трилитрови буркани. Бурканите се доливат със саламура и се преместват на хладно място, докато трае процесът на ферментация (аз ги оставям отворени – да имат контакт с бактериите от въздуха). Важно е зеленчуците да се притиснат отгоре, за да не изплуват и да нямат досег с въздуха (продават едни много удобни „снежинки“ за целта). След около 2 седмици туршията ще е готова… Този вариант на приготвяне на туршията е за предпочитане, защото след 2-та дни на топло зеленчуците омекват и освен че после запълват по-оптимално буркана, се нареждат по-лесно, отколкото като са твърди. А още по-лесно е всичко да се остави директно в бидончето и то да се премести на хладно след втория ден, но аз предпочитам туршията да бъде в стъклени съдове, а не в пластмасов.




Възможно е в първите дни, докато туршията се държи на топло, саламурата леко да помътнее, а в последствие да се образува утайка; възможно е и след няколко седмици отгоре на бурканите да се получи бяла ципичка – но според една друга много добра според мен статия (въпреки че тя е за кисели краставички) това никак не е притеснително и изобщо не променя вкуса и полезния състав на туршията.




Освен гореизброените продукти предишните години слагах и камби, но явно за тях тази саламура не е удачна, защото омекват много, а след няколко седмици дори се скапват, така че тази година ще ги пропусна…
А когато зеленчуците в буркана свършат, саламурата не се изхвърля! Може да се ползва за готвене на разни супи и манджи – много удачно приложение! А може да се пийва и направо така – това е идеална пробиотична напитка! И с бонус витамин В12! (Според различни източници В12 се съдържа във ферментирали храни от растителен произход като чуждоземните темпе и мисо например, но и в нашенските туршии, кисело зеле и хляб с квас…)




При сервиране зеленчуците се нарязват на хапки, а листата и стъблата целина – на ситно, те също са хубави за консумация. И всичко става съвършено със струйка шарлан отгоре (зехтинът не ми се връзва толкова добре с туршията, шарланът обаче ѝ подхожда идеално).





Допълнение 2021:
В последните две години към изброените по-горе зеленчуци добавям и земна ябълка (гулия), защото научих, че тя е много подходяща за ферментация (дописвам я и в списъка горе). И добре че актуализирах състава на бурканите, защото установих, че гулията в туршията ми харесва най-много! Просто е невероятна! Със своя леко сладникав вкус превъзхожда всички останали зеленчуци, тъй като създава превъзходен баланс на солено, кисело и сладко в едно. Освен това е разкошно твърдичка, хрупкава и свежа, но не твърда и жилава като моркова, а изключително крехка и нежна. А ако като нас имате неуспели да узреят навреме черита, смело сложете тях вместо (или пък заедно с) по-едрите зелени домати – и те са чудесни в туршията! Само ги боднете с върха на ножа преди това (иначе после не могат да се набодат с вилица без произшествия – или изхвърчат в непредвидима посока от чинията, или опръскват всичко наоколо 😉).




Допълнение 2022
Въпреки че в началото на публикацията обстойно съм обяснила избора си на съотношението сол : вода, през годините започна да ме човърка мисълта как ли ще се получат нещата с по-малко сол. От една страна, това е продуктът, който прави и държи туршията по-дълго време, от друга страна – в големи количества е вредна. Пък и непрекъснато срещам рецепти с 50, 40 или дори 30 г сол на 1 литър вода (последното обаче предполагам е за съвсем скорошна консумация). Затова миналата година събрах смелост и я намалих на 50 г въпреки опасенията ми, че зеленчуците може да омекнат или поне да не издържат достатъчно дълго. И – о, щастие! Туршията стана превъзходна – по-приятна е за ядене (не толкова солена като преди), зеленчуците пак са си твърди, свежи и хрупкави и последният буркан издържа достатъчно дълго в съвсем добро състояние. А саламурата е фантастична – преди я разреждах с вода, когато си пийвах от нея, а сега няма такава нужда. Почвам даже да се чудя – дали тази година да не пробвам и с 40 г сол на 1 л вода? 😉






28 октомври 2016

Шарена зелева салата




Една салата колкото стандартна и обикновена, толкова красива и вкусна. Един от даровете на есента – с наболялото вече зеле и последните хубави пресни чушки. Разноцветните съставки обаче я правят не само пъстра и красива, а и много полезна.


¼ средна зелка
1 морков
½ зелена чушка
½ червена чушка
3-4 с.л. царевица
2 стръка целина
сол
(струйчица шарлан)
ябълков оцет на вкус


Зелето се нарязва на тънки ивички (N2 на ренде Бьорнер например), слага се в купа и се намачква с ръце. Чушките се нарязват на лентички със същата дебелина, морковът се настъргва, листата целина се нарязват на ситно и всичко заедно с царевицата се слага при зелето. Добавя се сол, шарлан и оцет на вкус и се разбърква добре.




Шарланът със слънчогледовото си ухание придава невероятен аромат (за по-здравословен вариант може и да се пропусне), а ако оцетът е натурален домашен, то салатата е самото съвършенство!
Ако пък някой има идеи за зеленчуци с друг цвят, които да доразкрасят салатата, да се обажда! 😉