Показват се публикациите с етикет червена мъртва коприва. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет червена мъртва коприва. Показване на всички публикации

14 април 2018

Пролетен ориз (със зелении)




Какво по-подходящо за великденската трапеза от ястие със зелении? Има различни варианти и комбинации с тях, но аз заложих на кафяв ориз. Както обикновено, той е накиснат предварително във вода и сварен отделно и се прибавя накрая, когато зелениите са задушени и омекнали. А зелениите са каквото има по двора – една голяма купа, пълна с киселец, коприва, живовляк, червена мъртва коприва, лапад, врабчови чревца… Е, и една връзка пресен лук се вписва много добре, а морковът е просто за цвят… Подправките също са налични по двора – джоджен, риган, мащерка и розмарин. Бързо и много вкусно ястие! И колкото и да е елементарно, е чудесно за празника! Особено пък ако е комбинирано със суперсвежата и полезна салата от глухарчета и е последвано от пухкав и ароматен козунак за десерт… Прекрасно великденско меню!


1 ч.ч. пълнозърнест (кафяв) ориз
1 голяма купа със зелении:
- коприва
- киселец
- живовляк
- врабчови чревца
- червена мъртва коприва
- лапад
1 морков
1 връзка пресен лук
10-ина стръка джоджен
5-6 стръка риган
7-8 клончета мащерка
1 стръкче розмарин
4-5 щипки сух джоджен
2 ч.л. сол
(струйка зехтин)


Оризът се накисва от предния ден в студена вода. Изплаква се добре и се сварява в 2 ч.ч. вода и 1 ч.л. сол. Докато се вари, може да се добавят 1-2 щипки сух джоджен, за да се ароматизира допълнително.
Всички зелении, включително и подправките, се нарязват на ситно, морковът се настъргва на едро ренде и всичко едновременно се слага в тенджера с малко водичка. Добавям и 2-3 щипки сух джоджен, защото ароматът на пресния е все още слабичък. Посолява се леко и с периодично разбъркване зелениите се задушават няколко минути, докато се слегнат и омекнат приятно, но не и да станат на каша (т.е. цели се минимална термична обработка). Ако водата не е достатъчно, се налива още – по-добре е да се добавя на няколко пъти по малко, за да не стане много течността. Накрая се добавя свареният ориз и се разбърква добре. След като тенджерата се свали от котлона, се полива със струйка зехтин и отново се разбърква.




Ястието е прекрасно – пролетно, много вкусно и изключително ароматно. И какво по-подходящо от него за празничен обяд на двора – на зелената тревичка до градинката с нежните иглики и златните нарциси и на шарена сянка под разлистващите се вече дървета! Спокойно дори и празник като Великден може да се отбележи с постно меню!




А за да бъде ястието още по-здравословно, може зехтинът в края да се пропусне. Обещавам, че е не по-малко вкусно!








13 април 2017

Пролетни кошнички с коприва, киселец и слънчоглед




Тези приказни кошнички са въплъщение на убеждението ми, че храната трябва да е полезна, вкусна и красива. Те са реплика на един изключителен пай с лапад и много зелени подправки – красив и невероятно вкусен. Беше върховно удоволствие човек да си хапне от него. Но тази прелест има един малък недостатък – зелениите претърпяват термична обработка, което противоречи на разбиранията ми за правилната храна. И понеже тестото е много вкусно и чудесно се връзва с подобна плънка, реших да променя нещата, та хем в рецептата да се запази доброто тесто, хем и плънката да остане сурова. И така, не беше трудно да се роди идеята за въпросните кошнички – тестото се изпича предварително и после се пълни с полезна сурова плънка от коприва, киселец, магданоз и разни други зелении… Така и вълкът сит, и агнето цяло! А крайният резултат е забележителен – изключително красиви, вкусни и ароматни пролетни кошнички!
За разлика от пая тук брашното е по-малко, защото тестото няма да се разточва и няма нужда да е по-твърдо; даже напротив – трябва да е по-меко, за да се разпредели по-лесно във формичките. Бройката на кошничките зависи от големината на формичките и от това, колко дебело/тънко ще се разпредели тестото в тях – с формички с диаметър в горната част 6 см излизат 45-50 броя.
Плънката подлежи на всякакви вариации и комбинации, количеството на зеленолистните е ориентировъчно и все пак би трябвало спокойно да стигне за всички кошнички.


375 г пълнозърнесто брашно
9 с.л. зехтин
200 мл затоплено бяло вино
1 ч.л. сол

80-100 г коприва
1 букетче киселец (50-60 г)
1 връзка магданоз
4-5 стръка пресен чесън
2 стръка пресен лук
няколко стръка джоджен

200 слънчоглед, накиснат от предния ден във вода
1 ч.л. сол (на вкус)
1 лимон (или повече – зависи колко е голям и кисел)

глухарчета
червена мъртва коприва


Брашното се пресява (не всичкото наведнъж), добавя се солта и се оформя на кладенче, в което се изсипват зехтинът и виното. Омесва се тесто – няма нужда да се меси дълго, само колкото да се събере на гладка топка. Трябва да е мекичко и пухкаво (ако е необходимо, се добавя още брашно).
От тестото се късат топчета с големината на орех (14-15 г) и с пръсти се разпределят във формичките (няма нужда да се подмазват предварително) така, че да се покрият плътно, но не прекалено дебело дъното и стените. Ако формичките не достигат за всичкото тесто, кошничките се правят на два пъти.




Тестото на дъното се набожда с вилица и кошничките се пекат на 175 градуса в предварително загрята фурна на долен и горен реотан около 15 мин. Изваждат се от формичките (става много лесно, изпадат сами като се обърнат) и се оставят да изстинат.




През това време се приготвя плънката.
Слънчогледът се пасира със солта, лимоновия сок и пулпа, останал след изстискването. Ако е необходимо, се слага и малко водичка, за да стане сместа гладка. Добавят се чесънът, лукът и магданозът и пак се пасира. Сместа се прехвърля в купа. Копривата се намачква, за да се обезвредят парливите частици. Заедно с киселеца се нарязват на ситно и се разбъркват със слънчогледовия пастет. Може всички зелении да се пасират заедно със слънчогледа или пък всички да се нарежат, но аз реших така – копривата и киселецът да се усещат в плънката, а чесънът и лукът да са наситнени по-фино (както и магданозът заради дръжките). Кошничките се напълват с плънката и се украсяват с глухарчета, червена мъртва коприва или други ядливи цветя.






Кошничките са изключително красиви и ароматни, с невероятен свеж вкус. Доставят неимоверно удоволствие първо на душата, защото се консумират първо с очите, а след това и на небцето. Създават ведро пролетно настроение на масата с тези малки слънчица, накацали отгоре им, а когато човек си отхапе от тях, това настроение се разлива по цялото му тяло…










06 май 2015

Пролетна салата „Дворяни“ (салата от градината на Господ)




Всеки може да наименува тази салата както си иска – първоначално аз го бях направила според мястото, където я приготвям и я хапваме с невероятно удоволствие. Нямам търпение напролет да отидем там, да обходя големия зелен двор и собственоръчно да откъсна всяко листенце и цветче. Но неотдавна научих, че хората, притежаващи къща с двор на село, се наричали не селяни, а дворяни! 😉😄 Така името ѝ съвсем резонно (и закачливо) се промени…
Няма по-вкусна и по-полезна от тази салата – всичко в нея е екологично чисто и пълно с живот и полезни хранителни вещества. Душата ми жадува за нея, особено след дългите зимни месеци. Съставките й са според това какво е пораснало по двора, търпят добавки или вариации, точно определени количества от тях също няма. Всичко е на око и по мерак. Само чесънът и лукът не са собствено производство, но за тях и няма как… Всъщност след доста импровизации по темата се оказа, че и без лук и чесън се получава достатъчно апетитна и ароматна салата…




глухарчета (цялото растение – листа, цветове и дръжки)
киселец
връхчета коприва
теснолист живовляк
широколист живовляк
врабчови чревца
листа лапад
магданоз
червена мъртва коприва
парички
по 1-2 стръка пресен чесън и лук
сол
оцет
зехтин


Копривата се намачква в кърпа, за да се неутрализират парещите власинки, и заедно с останалите зелении (включително и дръжките) се нарязва на ситно. Не се вари, не се бланшира! Полезна е сурова! Не мия нищо – всичко е чисто, защото си е от нашия двор, а освен това е измито идеално от снощния пролетен дъжд! Все пак нали искаме да хапнем и малко витамин В12!
Всичко се слага в купа. Салатата се овкусява със сол, оцет (който иска, може и лимонов сок) и зехтин, разбърква се добре и се украсява с паричките. Те също се ядат, не са само за красота!




Първоначално ползвах само листата на глухарчетата, но после започнах да добавям и дръжките и цветовете – при поредното преглеждане на книгата на Мария Требен „Здраве от аптеката на Господ“ се оказа, че за салата се ползва цялото растение, не само листата. А по десетина дръжки от глухарче на ден (по време на цъфтежа!) вършат чудеса за черния дроб и жлъчката! Особено са полезни за диабетици и за „постоянно болнави хора, които се чувстват като пребити и уморени“.
Така, докато пишех рецептата, ми хрумна и друго име на тази вълшебна салата (по аналогия с книгата на М. Требен.) – салата от градината на Господ. 😊