Показват се публикациите с етикет шоколад. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет шоколад. Показване на всички публикации

29 януари 2024

Портокалови бонбони с бадемово брашно




След прекрасните бонбони с брашно от кашу, които не се задържаха много дълго, веднага замислих да пробвам и друг вариант – този път с бадемово брашно. Очакванията ми за отново добър резултатът се оправдаха, но се натъкнах на една съществена разлика. Със същите грамажи на ядковото брашно и овесените ядки (дори преди да стигна до кокосовото брашно) сместа стана доста по-суха, затова се наложи да добавя още портокалов сок. Освен това не беше така лепкава като предишния път и от нея може да се оформят топчета веднага (няма нужда от престой в хладилника). В крайна сметка бонбоните отново са забележително вкусни и бяха високо оценени!


100 г фурми (от кутия, обезкостени)
1 голям портокал – 120 г сок (вкл. пулпът) + кората
200 г бадемово брашно
1 с.л. коняк (арменски)
100 г фини овесени ядки

100 г черен шоколад


Овесените ядки се смилат в чопър и се изваждат. След тях се смилат фурмите с портокаловия сок и настърганата кора, след което се добавят бадемовото брашното и конякът. Тогава се връщат овесените ядки и отново се разбива до еднородна смес. При необходимост гъстотата може да се коригира с малко кокосово брашно или пък още портокалов сок, но при мен не се наложи. От сместа се оформят топчета колкото неголям орех (при мен излязоха 25 броя).
Шоколадът се разтопява на водна баня и с помощта на две вилици всяко топче се овалва в него. Бонбоните се подреждат върху хартия за печене, докато се втвърди шоколадът. Украсата отгоре е по желание.




Бонбоните отново са чудесни – с познатия прекрасен аромат на портокал и коняк и с плътна, но нежна текстура. И аз поне не откривам съществена разлика във вкуса и вида между вариантите с брашно от кашу и от бадеми…








22 януари 2024

Портокалови бонбони с брашно от кашу




Това трябваше да са бонбони от шамфъстъци, фурми и портокал – такива ги виждах в представите си, но когато извадих пакета с ядковото брашно от шкафа, се оказа, че то е… от кашу, просто съм се заблудила какво съм купила преди време… Разочарованието ми обаче трая съвсем кратко – не се отказах от хрумналата ми идея и я въплътих в настоящите бонбони. Понеже си бяха чиста импровизация, пък и нямам почти никакъв опит с подобни сладкарски изделия, нагласях количествата на продуктите в движение. Започнах със сока и кората на един малък портокал, но се оказа, че течността е прекалено много за 200-грамовия пакет брашно от кашу. Затова се наложи да добавя нещо за сгъстяване на сместа – почнах с овесени ядки, но накрая прибягнах и до малко кокосово брашно. Овесени ядки изобщо не присъстваха в първоначалната ми идея, но се вписаха идеално – „намалиха концентрацията“ на кашуто (не одобрявам големите количества ядки в суровите сладкиши), а и така излязоха повече бонбони… И понеже станаха плътни, са доста засищащи и не могат да се ядат в големи количества… 😊


100 г фурми (от кутия, обезкостени)
1 малък портокал – 80 г сок (вкл. пулпът) + кората
200 г брашно от кашу
1 с.л. коняк (арменски)
100 г фини овесени ядки
40 г (4 с.л.) кокосово брашно

100 г черен шоколад


Овесените ядки се смилат в чопър и се изваждат. След тях се смилат фурмите с портокаловия сок и настърганата кора, след което се добавят брашното от кашу и конякът. Тогава се връщат овесените ядки и отново се разбива до еднородна смес. Накрая гъстотата ѝ се коригира с кокосово брашно (може количеството му да е по-различно от посоченото горе) – трябва да се получи смес, от която да могат да се оформят топчета. Понеже тя става доста лепкава, се слага в хладилника за няколко часа. Тогава от нея се оформят топчета колкото неголям орех (при мен излязоха 26 броя).
Шоколадът се разтопява на водна баня и с помощта на две вилици всяко топче се овалва в него. Бонбоните се подреждат върху хартия за печене, докато се втвърди шоколадът. Отгоре може да се поръсят с нещо за украса – кой с каквото предпочита, аз заложих на изчистен външен вид.




Бонбоните са чудесни – с прекрасен аромат на портокал, с хубава текстура и идеални на сладост. Първоначалната ми идея беше в тях да има и какао (вътре в сместа или за овалване отвън), но тя прерасна в друго решение – да им направя шоколадова глазура. Оказа се, че тънката шоколадова обвивка повече от прекрасно допълва портокаловата вътрешност и прави тези малки сладки топчици просто съвършени…




А те пък се появиха тъкмо навреме – за да почерпя всички скъпи гости на скромната ми Хралупка, която днес става на цели 10 години!








13 ноември 2023

Лимонови петифури с крем от кестени




Преди няколко години някъде из нета ми се мярна снимка на едни изключително апетитни (поне на вид) барчета, но за огромно мое съжаление не си запазих рецептата. После я търсих, но уви – интернет е безбрежен океан… А това, което ме привлече тогава, бяха кестените в състава им. И понеже онази снимка продължаваше да стои като незаличим мираж в съзнанието ми, а силното желание да изпробвам нова рецепта с кестени не ми даваше мира, трябваше сама да си измисля моя. По вече избледнелите ми спомени онези барчета бяха от три слоя – основа, в която се виждаха парченца ядки, нежножълт крем по средата и шоколадова заливка най-отгоре. Затова за най-долния пласт се спрях на орехи и фурми, към които за аромат добавих и лимонова кора. Понеже кремът трябваше да ми се получи жълт, реших да заменя кокосовото мляко, което обикновено ползвам за подобни цели, с плодов сок. Заложих на готови сокове, комбинация от няколко плода (банан, ябълка, морков и манго/праскова) без добавена захар. Затова се принудих да сложа и малко кокосово масло – да се подсигуря, че кремът ще стегне. За баланс на вкусовете и за повече свежест добавих лимонов сок (това наложи да използвам и някакъв подсладител), а за аромат и разкош – арменски коняк и бурбонска ванилия. Моят лимон беше голям (пусна 90 г сок) и петифурите ми се получиха с разкошна за моите предпочитания киселинност. Но това вероятно няма да се хареса на масовия вкус, така че по-долу намалих малко количеството му, а най-добре е да се слага по малко и да се опитва. По същия начин се процедира и със сиропа от агаве – и той е на вкус.
И така, за тавичка с размери 20х20 см са необходими:


основа:
150 г фурми (обезкостени)
150 г орехи
настъргана кора от 1 лимон

крем:
600 г кестени (сварени и обелени)
200 г сок от банан, ябълка, морков и манго/праскова (без захар)
сок от 1 лимон (70-80 г или на вкус)
3 с.л. сироп от агаве (на вкус)
2 с.л. (30 г) разтопено кокосово масло
2 с.л. коняк
¼ ч.л. смляна бурбонска ванилия

глазура:
100 г черен шоколад
2 с.л. шарлан
3 с.л. гореща вода


Фурмите, орехите и лимоновата кора се смилат едновременно в чопър, но не прекалено фино – целта е орехите да останат на ситни парченца. Сместа се прехвърля в тавичката, покрита с хартия за печене. Заравнява се, като се притиска с лъжица (тя трябва да е мокра, за да не залепва).

Всички продукти за крема се слагат в купа и се пасират гладко с пасатор. Може да се ползва и блендер, но сместа трябва да е максимално гъста, за да не се разтича после кремът. Ако кестените са студени (предварително обелени и съхранявани в хладилника), е добре плодовият сок да се загрее, за да се улесни пасирането. Количеството му е колкото да се пасират добре кестените, т.е. може да се намали или да се увеличи малко в сравнение с посоченото. Лимоновият сок и сиропът от агаве също може да варират – те са на вкус.
Кремът се изсипва върху основата и се заравнява с шпатула.

Шоколадът за глазурата се разтопява заедно с шарлана и се разбърква до гладка смес. Накрая една по една се добавят три (може и две) лъжици гореща вода – от нея сместа става по-пухкава и увеличава обема си, заприличва на кремче. Глазурата се излива върху крема и се разлива по цялата му повърхност.

Тавичката се слага в хладилника и се оставя да престои около денонощие (поне за през нощта). Тогава с топъл сух нож се нарязва на квадратчета с размер 4х4 см – получават се 25 сладурски минипастички.






Петифурите са фантастични – изключително симпатични, вкусни и с разкошни аромати. Прекрасното ухание на лимонова кора в основата и нежната киселинност в крема се оказаха решаващи и за името им. А той, кремът, е идеален – гладък и фин, стегнал чудесно (за да се режат хубави парчета) и с прекрасен цвят. Цялата тази прелест великолепно се допълва от приятно хрупкащите орехи в основата и от кадифената нежност на шоколада отгоре – изобщо трите слоя на петифурките си пасват чудесно и вкусово, и като текстури.






И тези прелестни минипастички се оказаха идеални за публикация под номер 500 в скромния ми блог…

 








06 ноември 2023

Бонбони от кестени




Това са най-простичките, бързи и лесни за приготвяне бонбони на света. Няма дълъг списък от продукти, няма тежки смеси за бъркане, няма сложни техники, а са зашеметяващо вкусни! Това наистина ги прави забележителни, защото са необходими само две съставки – кестени и шоколад. Естествено кестените трябва да са вече сварени и обелени, което малко усложнява нещата, но това може да се направи предварително; важно е и да са се запазили цели при беленето. Тогава самото приготвяне на бонбоните е лесно като детска игра… А комбинацията от кестени и шоколад е брилянтна – установила съм го лично, докато вечер, хапвайки току-що сварените кестени, добавям към тях и по някое парченце шоколад. Така ми хрумна да обединя тези две съставки в един завършен продукт и ето – появиха се настоящите бонбони.
Точни количества тук няма, всичко е според наличностите и желаната крайна бройка. И все пак ето нещо приблизително:


20-ина кестена (сварени и обелени)
50 г черен шоколад


Добре е кестените да са предварително охладени.
Шоколадът се разтопява на водна баня и с помощта на две вилици всеки кестен се овалва в него. Кестените се подреждат върху хартия за печене, докато се втвърди шоколадът. Отгоре може да се поръсят с нещо за украса, но това излишно би усложнило простичката рецепта… 😉






Бонбоните са наистина феноменални – невероятно простички и лесни, а същевременно забележително вкусни. Комбинацията от кестени и шоколад е великолепна и доставя огромно удоволствие на небцето при всяка хапка…












13 август 2023

Най-мързеливата торта на света (шоколадов сладкиш с овесени ядки и банани)




Това не е торта в класическия смисъл на думата (не се състои от блатове и крем), но изключително ми допада етикетът „най-мързелива торта на света“ – той си дойде съвсем самичък и съвсем резонно, когато я приготвих и опитах първия път. По-коректно казано е възможно най-елементарният сладкиш, който изобщо може да съществува – и като брой продукти, и като начин на приготвяне. Основните съставки са само три, и то съвсем обикновени – банани, овесени ядки и шоколад, ядките са за разкош и хрупкава текстура (е, имат и добра хранителна стойност де). И се получава еднакво добър резултат както само с лешници, така и само с орехи или с комбинация от тях. Всъщност биха могли да се добавят и някакви сушени плодове (стафиди и/или червени боровинки например), кокосови стърготини или аромати от сорта на канела и портокалови корички, но така могат да се получат нови вариации и всеки път сладкишът да е различен. Приготвянето отнема само няколко минути – колкото да се разтопи шоколадът и да се смесят продуктите, печене или някакви сложни техники няма. А крайният резултат е обратно пропорционален на цялата тази простота – великолепен сладкиш (ако има здравословен такъв, това е точно този!), плътен и засищащ и задоволяващ идеално апетита за сладко и шоколад. Даже може да стане още „по-здравословен“ и да се хапва съвсем без угризения, ако шоколадът се замени с какао и в краен случай някакъв натурален подсладител като фурми, петмез или мед... Броят на бананите е според големината им, най-добре е да се претеглят, за да не стане сместа прекалено твърда и суха или пък да не успее да стегне добре.


4 банана (450 г обелени)
200 г черен шоколад (или шоколадов кувертюр)
250 г фини овесени ядки
100 г лешници или орехи (или комбинация от тях, може и други ядки)


Шоколадът се разтопява, лешниците (орехите) се нарязват на едро с нож. Бананите се пасират, добавят се шоколадът и овесените ядки и всичко се разбърква. Добавят се лешниците (орехите) и отново се разбърква добре. За приготвянето аз ползвам чопър – първо пасирам бананите, добавям шоколада и разбивам до хомогенна смес. Сипвам овесените ядки и врътвам буквално за няколко оборота, колкото да се смесят продуктите (да не се смелят овесените ядки). Тогава изваждам ножчето, добавям лешниците (орехите) и разбърквам добре на ръка.
Стената на тортена форма (20 см) се слага в поднос и сместа се разпределя вътре на плътен слой, като се заравнява добре отгоре. Сладкишът се оставя за 2-3 часа на стайна температура (за да поемат овесените ядки влагата и да омекнат) и се прибира в хладилника за през нощта. 




На другия ден се освобождава от тортената форма и се украсява по желание – с пресни плодове, кокосови стърготини, наситнени ядки...




Сладкишът е изненадващо добър – вкусен и достатъчно сладък, за да засити както глада, така и желанието за сладко по най-добрия начин: с простички и полезни продукти. В хладилника стяга много добре и после могат да се режат хубави парчета. Наистина е забележително как нещо толкова впечатляващо може да се приготви само с четири продукта, и то съвсем достъпни, при това изключително лесно и бързо.










21 юни 2023

Сурова шоколадово-морковена торта




Преди няколко години тази тортичка беше извънредно популярна в една от кулинарните групи в социалната мрежа; не си спомням авторката ѝ, но тогава вероятно не остана някой, който да не я пробва. И всички бяха очаровани от нея. Приготвя се изключително лесно и бързо, със здравословни и съвсем достъпни продукти. Според първоначалната рецепта блатът на тортата се печеше, но беше дадена и опция да се остави суров; аз заложих на втората възможност и така и не пробвах първата, останах си и в последствие на суровия вариант. И съм изключително доволна от избора си – така тортата става невероятно свежа и лека, с разкошно хрускаща основа; и не е за пренебрегване – по-здравословна.
И така, за 20-сантиметрова тортена форма са необходими:


блат:
100 г моркови
125 г орехи
100 г фурми
25 г кокосови стърготини
½ с.л. какао
настъргана кора на ½ лимон

крем:
4 банана (400 г обелени)
100 г шоколад
50 г орехи


Орехите за блата се накисват от предния ден в студена вода. На другия ден се измиват добре (междувременно водата може да се смени) и заедно с останалите продукти за блата се смилат в чопър. Сместа остава леко груба, не е съвсем фино смляна, но в това е очарованието ѝ – да хруска лекичко.
Стената на тортена форма се слага в поднос и сместа се разпределя вътре на равномерен слой.
Шоколадът се разтопява и заедно с бананите и орехите се блендира до гладка смес. Кремът се излива върху блата и тортата се прибира в хладилника за около денонощие. Когато стегне, се освобождава от тортената форма и се украсява по желание – с пресни плодове, кокосови стърготини или кой каквото предпочита.






Тортичката е просто фантастична – много креместа, много шоколадова, но в същото време лека като приказна фея. Чудесна е на сладост, прекрасна е на аромати. Забележително свежа и нежна е едновременно – блатът хруска изключително приятно, кремът е супергладък и фин и двата слоя чудесно се допълват един друг. И понеже тортата е толкова лека, парчето изчезва от чинията неусетно, така че спокойно може да се направи двойна доза (естествено в по-голяма форма).




Забележка:
Първоначалният вариант на рецептата беше с 80 г шоколад и 30 г орехи в крема. Както се вижда от снимките обаче, той е малко по-течен, отколкото трябва да бъде, за да се режат без човек да се изядосва хубави парчета. Затова при поредното приготвяне на тортата увеличих малко количеството на шоколада и орехите (за същия грамаж банани) – закръглих ги съответно на 100 г и на 50 г. Така кремът стана идеален на твърдост и гъстота, за да могат да се режат красиви парчета, като същевременно се запази изключително фин, лек и приятен. Тези положителни промени отразих и в рецептата горе.






19 април 2022

Постни козуначени розички




Настоящите розички са само поредният вариант за оформление на печиво от козуначено тесто. То – тестото – си е същото, старото многократно изпитано, но възможните форми не свършват и все се намира нещо ново, което да ме провокира. А този начин на оформяне ме спечели веднага заради простотата и бързината, с която се получава крайният резултат. Розичките наистина се правят много лесно и стават забележително красиви.


¼ кубче (10-11 г) прясна мая
200 мл (½ консерва) кокосово мляко
100 г кафява захар
50 мл зехтин (40 г) + още 2-3 с.л. за намазване на тестото
400-450 г брашно
¼ ч.л. смляна бурбонска ванилия
настъргана кора от 1 лимон
1 с.л. ром

100 г стафиди
3 с.л. ром
50 г шоколадови капки


Стафидите се накисват в рома, като периодично се разбъркват.
Маята се размива с ½ ч.л. захар в 2-3 с.л. хладка вода, поръсва се с ½ с.л. брашно, разбърква се добре и се оставя да шупне. Кокосовото мляко се загрява и се добавя захарта, за да се разтопи.
Брашното се пресява и се оформя на кладенче, в което се изливат млякото със захарта, зехтинът, маята, ванилията, лимоновата кора и ромът. Омесва се тесто, което да не лепне по ръцете, като се добавя по малко от останалото брашно. Тестото се меси малко и после се удря в плота 100 пъти – на 2 серии по 50 с малко месене между тях. По този начин тестото се изглажда идеално и се образуват така желаните мехурчета и без безкрайно месене. Оформя се на топка, намазва се със зехтин, покрива се с найлоново фолио и се оставя да втаса около 1 час на топло (във фурната на 50 градуса).

Без да се премесва, втасалото тесто се разточва на правоъгълна кора с приблизителни размери 50х40 см. Намазва се със зехтин и половината кора по дължина се поръсва със стафидите и шоколадовите капки.




Другата половина се загъва върху нея и получената тясна и дълга кора се нарязва на 12 еднакво широки ленти.






Всяка лента се усуква внимателно (да не изпада плънката) и се завива на охлюв, като се започва от сгънатия край – той остава в средата и се получава чудесен център, точно като на цвете. Добре е да се навива по-стегнато, за да имат височина розичките, иначе се разливат настрани и стават по-плоски (не че са грозни де!).
Получените розички се подреждат в тава, покрита с хартия за печене.




Оставят се да втасат на топло около час (отново във фурната). Когато са увеличили значително обема си, фурната се включва (розичките си остават вътре) на 160 градуса на долен реотан и вентилатор и се пекат около 15 мин. – до златисто.






Готовите козуначета се оставят да изстинат – поне малко, колкото и да е трудно да им се устои… 😉 Все пак да не ги нападаме още врели, а да им дадем възможност да разгърнат по-добре вкуса и визията си.






Розичките са прекрасни – изключително красиви, с чудни извивки и шарки. Много са вкусни и ароматни, мекички и пухкави. Плънката е чудесна и леко се показва през прорезите, без да изпада всичко навън, а само загатва какъв разкош се крие във вътрешността на тези изкусителни красотички.










04 април 2022

Постни козунаци, рула, бухтички и кифлички




Преди осем години, търсейки алтернатива на класическата рецепта за козунак, сътворих своя постна версия. Преди това обаче падна голямо главоблъскане – първо, с какво да заменя животинските продукти, и второ, какви да са количествата на заместителите. В крайна сметка реших да се доверя на зехтина и кокосовото мляко от консерва – и за мое щастие те се оказаха идеални за целта. А липсата на яйца не само че не е недостатък на крайния резултат, а дори обратното – според мен без тях козунакът става по-нежен и мекичък. Естествено много важни са и ароматите – закъде без ванилия (най-добре истинска бурбонска) и лимонова кора; ромът също е добро допълнение. И така, след голямата еуфория, която ме беше обхванала, непрестанните молитви към вселената и върховния трепет, с който работех с тестото, се материализира козунакът от виденията и мечтите ми – чудесно бухнал, мек и пухкав, делящ се на конци и с изключителен вкус и аромат! По-хубав от него наистина не бях опитвала!
Останах толкова доволна от резултата (пък и съвсем разбираемо той не се задържа дълго), че още на по-следващия ден направих нов, този път с друга плънка. Той също стана разкошен!
Оттогава всяка година видовете – и като форма, и като плънки – се множат. Така се родиха плитки, венци и рула, както и по-дребните бухтички и кифлички. Разшири се и асортиментът на плънките – стафиди, шоколад и портокалови корички, локум, марципан, шипков мармалад, сладка и конфитюри… вариантите са много и всеки път са различни, в нови комбинации, като всички са добри! А всяко ново попълнение в колекцията се сдобиваше с отделна публикация.
Но понеже всички тези козунаци, независимо от различния начин на оформяне и от различната плънка, са от едно и също тесто, реших за по-голяма прегледност на темата да обединя отделните публикации на едно място. Защото никоя форма не е обвързана с конкретен пълнеж, може да се правят всякакви комбинации и кръстоски между тях според вкуса и желанията на всеки. А всяка снимка (и текстът към нея) ще бъде всъщност линк към съответната рецепта, за да може да се видят подробно обясненията и начинът на приготвяне.
Ето и продуктите за тестото:


400-450 г брашно (зависи от марката)
200 мл (½ консерва) кокосово мляко
100 г кафява (нерафинирана) захар
50 мл (40 г) зехтин + още 2-3 с.л. за намазване на тестото
¼ кубче (10 г) прясна мая
1 шушулка ванилия (или ¼ ч.л. смляна бурбонска)
настъргана кора от 1 лимон
1 с.л. ром


Това е доза, достатъчна за 1 козунак (плитка или венец), 1 руло, 12 (или пък 16) бухтички или 24 кифлички.
Аз обикновено правя двойна доза (с цяла консерва кокосово мляко) и от нея оформям две неща – козунак и руло, козунак и бухтички или руло и кифлички, но всеки е свободен да прецени какво количество тесто да направи и какво да изпече от него. Важното е да има достатъчно козуначени вкуснотии, за да са доволни всички! Каква да бъде плънката, също е въпрос на личен избор, както и на вкус, естествено.
Когато става въпрос за стафиди, аз лично предпочитам тъмните, защото са по-ароматни и по-добре контрастират с тестото.


Постен козунак със стафиди


Постен козунак Венец със стафиди


Шоколадът може да е стандартен – на блокче (тогава трябва да се нареже) или на капки (за по-голямо удобство).


Постен козунак с шоколад и портокалови корички


Локума избирам да е червен, за да изпъква цветово, но внимание! – в някои марки и видове има оцветители от животински произход, търсете с оцветител антоцианин, не кармин. Прекрасен е и този с аромат на портокал – той се губи като цвят в печивото, но му придава невероятно ухание.


Постен козунак с локум


Класическият мармалад за рулата е шипковият, но той е течен и крие известни рискове – или вътрешността да не се изпече добре, или пък мармаладът да изтече. Затова аз залагам на ябълковия на калъп, макар че понякога и той създава неудобства – доста е твърд и трудно се работи с него; тогава правя смес от двата вида.


Усукано козуначено руло с мармалад


Постно козуначено руло с мармалад


От сладката и конфитюрите любимо ми е това от сини сливи (заради цвета и леко киселата си жилка), но бухтичките стават чудесни и с боровинково; убедена съм, че добро решение е и кайсиевото, а защо не и всяко друго, което ви е не сърце…


Постни козуначени бухти с конфитюр от сини сливи


Постни козуначени бухти със сладко от боровинки


И накрая, колкото и странно или дори неуместно да изглежда (понеже се свързва преди всичко с коледни лакомства), марципанът е невероятно попадение за плънка – придава на козунака превъзходен вкус и аромат.


Постен козунак Венец с марципан и шоколадови капки


По отношение на основните продукти – най-добрият козунак става с бяло брашно (в краен случай – типово или нещо подобно). Желаещите да направят по-здравословно печиво може да пробват с пълнозърнесто (аз самата съм замислила такъв експеримент), но все пак трябва да е с глутен. От безглутенови брашна няма как да стане козунак, няма да има втасване и бухване и ще се получи някакво подобие на кекс, т.е. няма да се образуват конци. Колкото и големи радетели да сме за здравословно хранене всички, нищо няма да ни стане, ако веднъж в годината хапнем нещо с бяло брашно. 😇 Все пак и удоволствието от храната е важно за духа, ума и тялото, не само състава ѝ. Що се отнася до мазнината, за мен зехтинът е чудесен за всякакви печива – от него козунакът става мекичък и се запазва така дори след няколко дни (и не, после не мирише на маслини 😉) за разлика от стария вариант с краве масло, който ставаше по-твърд и някак по-груб, като престои повече от ден. Обяснението ми на лаик е следното – течната и твърдата мазнина влияят по различен начин на тестото (не изключвам да се получи добре и с други течни растителни мазнини, просто не съм пробвала). Иначе съм срещала и доста постни рецепти с кокосово масло, но и с него нямам опит – обаче имам опасения, че като твърда мазнина може да влияе на тестото по подобен на кравето масло начин. Накрая няколко думи и за кокосовото мляко – смятам го за попадение в десетката, понеже е гъстичко и мазно и без да повлиява козунака със специфичния си аромат, го прави много приятен и вкусен. И наистина последно – няма да коментирам колко е полезна или вредна маята, просто който не я одобрява, да ползва квас.

Смятам за коректно да направя и следното уточнение: с натрупването на опит промених и първоначалната технология на месенето. В първите две рецепти оставях тестото да втасва общо три пъти – два пъти преди оформянето на козунака и още веднъж след това. После започнах да пропускам второто втасване след месенето – така значително се съкращава времето за приготвяне. А за да компенсирам това, удрям тестото в плота 100 пъти – на 2 серии по 50 с малко месене между тях. По този начин тестото се изглажда идеално и се образуват така желаните мехурчета и без безкрайно месене (кой не знае, че козунаците искат дълго месене!)… А готовият козунак е също толкова добър, колкото и с едно втасване повече, така че другото просто е излишно…
Оттук нататък има различни варианти за оформяне на козунаците – на класическа плитка или на венец, на руло с мармалад или на симпатични бухтички и кифлички. Първите са по-удобни, защото се приготвят по-бързо и с по-малко усилия; при рулата има повече разправия, но какви само чудни шарки се получават във вътрешността им! Най-дребните са най-връткави за правене, но пък са много удобни за сервиране и хапване… 😉 Така че всяка форма и вид си има своите основания и очарования…


Постни козуначени кифлички с различни плънки


И така, независимо как ще бъдат оформени и каква ще е плънката, важното е вкъщи да ухае на домашни козунаци и празникът да е вкусен и уютен с любимите хора!




А това е възможно дори и в селско-дворно-полеви условия... 😉