Кестенова торта „Лайм“

През последните години понатрупах доста опит с десертите от кестени, след като установих, че са много благоприятен за целта продукт – от тях се получават великолепни кремове, които могат да се сервират както самостоятелно, така и да се ползват за разни тортички. В този ред на експерименти се появи и настоящата красавица – комбинация от успешната торта „Кафе“ и божествения крем с лайм (иначе казано, замених кафето с кора и сок на лайм). А кремът наистина е уникален (в истинския смисъл на думата, не е масово употребяваното клише) – с вълшебен вкус и аромат, и заслужава да му се обърне внимание и в друга форма.
За блата освен овесени ядки (дори не е задължително да са фини) може да се ползват и други видове – спелтени, елдени или каквито предпочитате, резултатът винаги е добър. За крема обаче трябва да се избере гъсто мляко (с висок процент кокос или т.нар. кокосова сметана), за да се втвърди добре и да могат да се режат хубави парчета. Длъжна съм да предупредя и за още нещо – почти всички, опитвали тортата, я харесват много, но на някои кремът им се видя малко кисел, затова не слагайте цялото количество сок от лайм наведнъж и опитайте, преди да добавите и останалото.


основа:
1½ ч.ч. фини овесени ядки (150 г)
1 ябълка (150 г изчистена)
8 фурми
настъргана кора от 1 малък лимон

крем:
600 г кестени (сварени и обелени)
2 лайма – кора и сок (100 г сок + пулпа)
1 консерва гъсто кокосово мляко (кокосова сметана)
150 г мед (на вкус)

какао (или кокосово мляко на прах) за поръсване


Овесените ядки, ябълката, фурмите и лимоновата кора се смилат едновременно в чопър или робот. Не е нужно да е съвсем ситно и фино, но понеже сместа става много гъста и лепкава, може да се наложи пасирането да се прекъсне, за да се избута от стените надолу.
Стената на тортена форма (19-20 см) се слага в поднос и сместа се разпределя вътре на равномерен слой.
Кокосовото мляко се загрява (като се затопли и се втечни, се улеснява блендирането). Добавя се към кестените заедно с меда, сока и настърганата кора на лайма и всичко се блендира заедно до гладък крем, който се излива върху основата и се заравнява. Тортата се слага в хладилника. Когато кремът стегне, тортата се поръсва отгоре с какао, връща се в хладилника и се оставя да престои до следващия ден.

Тортичката е феноменална – изключително трудно откривам думите, с които да я опиша! Блатът е вече познат – пак толкова лек, свеж и приятен е. Но кремът – о, кремът! – той просто е вълшебен! Отново нежен и фин като коприна, но с вкус и ухание от рая – лаймът (и кората, и сокът) са сътворили магия! В едно са се събрали прелестна сладост и леко кисела нотка, което прави нещата съвършени…

Какаото (за поръсване) идеално се връзва с кокосовото мляко и лайма и прекрасно допълва палитрата от вкусове и аромати, но може да се измислят и други варианти за завършек на тортата – кокосово мляко на прах например…

Лешниково-кокосови сладки (псевдотрюфели)

Тези сладки трудно могат да бъдат описани с думи – просто трябва да се опитат, за да усети човек тяхната божествена прелест. Неочаквано вкусни, удивително ароматни, леки и ефирни и с върховна текстура – те са като дребни бижута в чиния. Отвътре са мекички и влажни, изключително нежни и фини – същински трюфелчета! – а ароматът им е завладяващ.


250 г изчистени ябълки
1 банан (100 г обелен)
40 г сусамов тахан
2 с.л. (40-45 г) златен сироп (меласа)
1 ч.л. сода за хляб
2 с.л. ябълков оцет
50 г кокосови стърготини
100 г лешниково брашно (смлени лешници)
40 г кокосово брашно


Ябълките (аз не ги беля) се накълцват в чопър. Добавят се бананът, таханът, златният сироп и угасената в оцета сода и се пасира до гладка смес. Прибавят се кокосовите стърготини и лешниковото брашно и се разбива още до смесване на всички продукти. Накрая се слага кокосовото брашно – последно, защото с него се регулира гъстотата (ако се наложи, количеството му може да се коригира). Получава се мека смес, с която се работи много лесно (чудно вкусна е и сурова – може да се ползва за бонбони без печене, без содата естествено).

От нея с ръце се оформят топчета (моите са с големината на орех и излязоха 27 броя) и се подреждат в тава върху хартия за печене.

Сладките се пекат в предварително загрята на 160 градуса фурна на долен реотан с вентилатор около 14-15 мин. На пръв поглед изглеждат недопечени и на допир са прекалено меки, но като изстинат, се стягат.
Сладките се съхраняват в купа (кутия) с капак – така омекват и заприличват поразително на трюфелчета, въпреки че в тях няма никакво какао (шоколад). Ако оцелеят повече от 2-3 дена (последните от моите издържаха седмица), е добре купата да се прибере в хладилника.

Текстурата на сладките, която се получи, ме накара да се замисля дали изобщо има някаква нужда от сода в сместа, но понеже така намерих рецептата в една група в социалните мрежи, така я изпълних (всъщност в източника имаше и яйца, които аз пропуснах, което пък вероятно породи ефекта на трюфели). Следващият опит обаче ще бъде без сода, за проба…

Сладките наистина са смайващо хубави – с всяка хапчица по цялото тяло се разлива неописуемо блаженство и човек изпитва дълбока благодарност, че е открил и опитал този шедьовър. И няма по-подходяща компания за следобедното кафе (ако сте пропуснали сутрешното) от тях – поне за мен всичко останало, опитвано досега, бледнее пред тези малки бижута.

Кестенова торта „Кафе“

В последните години всяка есен, в сезона на кестените, освен че си ги хапваме и натурални (просто сварени), осъществявам и някоя по-различна идея с тях. Досега всичко се въртеше около разни кремчета – с кокосова сметана или банани, шоколадови или без какао. И всеки опит доказваше, че кестените са изключително благодатен за целта продукт – кремовете стават много фини, гладки и копринено нежни. И невероятно вкусни! Тази година обаче реших да надградя нещата – кремът да бъде част от торта. И да бъде с нов, различен вкус от досегашните. Така се роди идеята за кафето, която се оказа много добра. Имах само известни колебания какъв да бъде блатът – класически от брашно или без печене, и в крайна сметка везните натежаха към втория вариант. Обаче във всички рецепти из нета суровата основа е смес от някакви ядки и сушени плодове. А от опит знам, че комбинацията на кестени, кокосова сметана и орехи (в частност) става доста тежичка, затова се спрях на подложка от овесени ядки, ябълка и фурми. И останах много доволна!

Ползвах това кокосово мляко – доста е гъсто, с 20% масленост е.

Тортичката стана прелестна – разкошна на вкус, с вълшебно ухание на кафе и чудесна височина, но е по-малка от обичайния размер. Основата стана съвсем тъничка (който желае, може да увеличи продуктите за по-дебела подложка), но така пък повече изпъква кремът отгоре.


основа:
1 ч.ч. фини овесени ядки (100 г)
1 ябълка (100 г изчистена)
5 фурми
настъргана кора от ½ голям лимон

крем:
600 г кестени (сварени и обелени)
1 консерва гъсто кокосово мляко (кокосова сметана)

150 г мед (на вкус)
100 мл силно кафе

какао за поръсване


Овесените ядки, ябълката, фурмите и лимоновата кора се смилат едновременно в чопър или робот. Не е нужно да е съвсем ситно и фино, но понеже сместа става много гъста и лепкава, може да се наложи пасирането да се прекъсне, за да се избута от стените надолу.
Стената на тортена форма (19-20 см) се слага в поднос и сместа се разпределя вътре на равномерен слой.

Кокосовото мляко се загрява (като се затопли и се втечни, се улеснява блендирането). Добавя се към кестените заедно с меда и кафето и всичко се блендира заедно до гладък крем, който се излива върху основата и се заравнява. Тортата се слага в хладилника. Когато кремът стегне, тортата се поръсва отгоре с какао, връща се в хладилника и се оставя да престои до следващия ден.

Тортата е прекрасна – много креместа и нежна. Основата е изключително свежа и с приятна текстура, ябълката се усеща чудесно, лимоновата кора придава свежест и прелестен аромат. А кремът е божествен – копринено нежен и с разкошно ухание на кафе.

Допълнение

•  Блатът на тортата е чудесен, но като за първи опит се получи малко по-тънък, отколкото си го представях. Въпреки че и тази дебелина не е лоша, при следващите подобни торти увеличих с 50% продуктите и съм по-доволна от резултата. Иначе казано – сложих 150 г овесени ядки, 150 г ябълки и 8 фурми.
•  Кокосовото мляко не е задължително да е това от снимката – важното е да е гъсто (с висок процент кокосово съдържание) и с прилична масленост. Такива млека се предлагат и под името „кокосова сметана“.
•  За да не се втечнява излишно кремът, може да се ползва разтворимо кафе – 2 ч.л. например (или 2 пакетчета от еднократните дози).

Пюре от ябълки

Понеже не пръскаме с нищо ябълковите ни дървета, много ябълки капят или завъждат червейчета. Обикновено ги оползотворявам на сладкиши, оцет или сокове, но от две-три години започнах да правя и пюре от тях. Оказа се много сполучливо решение – става чудесно на вкус, приготвя се лесно и е идеално за различни сладкиши и блатове на торти. А спокойно може да се хапва и самостоятелно (направо с лъжичка от бурканчето) или да се добави към мекички, палачинки и други подобни. Количеството на ябълките е според наличността, която трябва да се оползотвори. Понеже нашите ябълки са сладки, не слагам захар, но който желае, може да си добави предпочитан подсладител.

Ябълките се нарязват на четвъртинки и се почистват от семенната част и от натъртените и червивите участъци (аз не ги беля). Слагат се в голяма дълбока тава, налива се мъничко вода (опасявам се да не загорят, докато започнат сами са си пускат сок) и се пекат на 200 градуса във фурната. Междувременно се разбъркват един-два пъти, за да се уеднакви сместа. Когато омекнат, се прехвърлят в тенджера (за да не пръска) и се пасират до гладко. Сега е моментът да се подслади на вкус, ако е необходимо.

Готовото пюре се насипва в бурканчета, които се стерилизират за 10-ина минути.

Пюрето става превъзходно! Прекрасно е на сладост, чудно ароматно (и без добавка на някакви подправки) и е идеално за влагане в различни сладкиши и тортени блатове като заместител на яйцата. Понеже не беля ябълките, после тук-там се усещат съвсееем ситнички парченца от корите (или може би от някой не добре почистен семенник?), но това е несъществен и лесно пренебрежим недостатък. Важното е, че тези незначителни частички после изобщо не се усещат в десертите – те стават много фини, гладки и копринено нежни.

Домашен кетчуп (без захар и нишесте)

Според Уикипедия кетчупът е сос от доматено пюре с оцет, захар, нишесте и подправки. Това е безкрайно далеч от оригинала, чиято родина е най-вероятно Китай и който няма нищо общо с доматите, освен че е бил сладко-кисел на вкус. Но американска глава в по-нови времена е родила безумната според мен идея първо да се подкиселят с порядъчно количество оцет и без това киселите домати, след което да се подсладят с огромно количество захар. И за капак – нишесте за сгъстяване и за да се получи тази креместа консистенция…
Вкъщи не сме почитатели на кетчупа и спокойно преживяваме и без него, но миналата година се запалих от едно приятелско семейство, което приготвяше домашен вариант заради децата си. Целта на занятието естествено е да се избегне купешкият продукт, в който не се знае какво има. Всъщност едно е сигурно – слага се много захар! За съжаление в рецептата на приятелите ни, както и в повечето рецепти в мрежата, захар също има, и то не малко. Нишестето също не ме устройваше… Затова се амбицирах да измисля алтернатива на нежеланите съставки. И тогава реших да подсладя кетчупа с… ябълки! Срещнах тази идея в няколко рецепти в нета и на първо четене ми се стори абсурдна. Но като се замислих, установих, че е много добра. А когато я приложих на практика, се оказа, че ябълките (все пак трябва да са сладки) са идеалният продукт за целта – освен че подслаждат добре, благодарение на пектина, съдържащ се в тях, сгъстяват и уплътняват кетчупа, т.е. заместват и нишестето. Така, без дори да съм очаквала, с един куршум ударих два заека! Кетчупът стана чудесен на сладост и с почти същата текстура като купешкия и без захар и нишесте! И не, готовият продукт не мирише и няма вкус на ябълки!
Накрая остана да нагодя и подправките – сега като ги преглеждам пак, ми се струва че са доста видове, но всеки може да ги промени по свой вкус.


3 кг месести домати (сорт рома)
1 червена чушка
2 моркова
3 сладки ябълки (500 г)
1 глава лук
5-6 скилидки чесън
3 ч.л. сол (на вкус)
6 с.л. ябълков оцет (домашен)
½ ч.л. кимион на зърна
½ ч.л. кориандър на зърна
½ ч.л. черен пипер на зърна
½ ч.л. млян кардамон
5-6 зърна бахар
3-4 пъпки карамфил
2 дафинови листа
1 малко индийско орехче
1 по-дебела пръчка канела


Доматите (без да се белят), чушката и ябълките се нарязват на едри парчета, морковът се настъргва на едро ренде, лукът и чесънът се нарязват на ситно и всичко се слага на котлона в голяма тенджера без капак. Добавят се солта и подправките и се вари до омекване на продуктите и изпаряване на излишната течност. За удобство подправките може да се сложат в тензухено вързопче, за да се извадят после по-лесно. Когато сместа се сгъсти, се претрива през едра цедка (може да се сипва по малко водичка за промиване на цедката). Връща се отново в тенджерата (измита, за да няма едри частички), добавя се оцетът и се доварява до желаната гъстота. Полученият кетчуп се налива в подходящи бутилки или бурканчета (при мен излязоха 6 броя от 270 мл, седмото не можа да се напълни и остана за опитване) и се стерилизират за 10-15 минути.

Кетчупът е превъзходен – идеален е на сладост и киселина, с чудесен аромат и гъстота и се стича плавно от лъжицата (което иначе се постига с нишестето). И всичко това без захар и нишесте в състава, а с невероятното участие на ябълките. Изключително приятно съм изненадана от техния ефект!

Може би на аромат леко се различава от купешкия (макар че моето мнение не е критерий, защото много отдавна не съм опитвала такъв от магазина), но това изобщо не означава, че е по-лош от него, даже обратното. Защото от домашно приготвеното по-хубаво няма!

Седмото бурканче (което не успя да се напълни) веднага беше изпробвано с печени картофи – просто няма удоволствие като това да си хапнеш печени вместо пържени картофки с домашен кетчуп… Уникална наслада (и награда!) за небцето и душата!

Задушено червено зеле по северноевропейски

Странно, ненормално, особено – не, просто нетипично за нашите географски ширини и за нашенския вкус, според който зелето (дори и прясното) трябва да е солено и леко киселко. А това е сладко! На всичкото отгоре – с необичайни подправки! Че кой ти слага хвойна, бахар и карамфил на зеле?! Дано тези обяснения не откажат никого, защото вкусът на това зеле е фантастичен! Заслужава си риска да се приготви! Дано само ви се намират плодчета хвойна… Е, и без тях ще стане, но вкусът ще загуби част от очарованието си…


½ глава червено зеле
1 малка глава червен лук
2 малки ябълки (сладки)
2 малки дафинови листа
3 плодчета хвойна
3 зърна бахар
4 пъпки карамфил
½ ч.л. кимион
1½ ч.л. сол (на вкус)
1 с.л. ябълков оцет
струйка олио по избор


Зелето се нарязва на тънко, лукът – на полумесеци, ябълките – на филийки. Зелето се запържва за 10-ина минути в малко олио, като се посолява. Когато се слегне, се добавят лукът и ябълките и се налива малко водичка. Добавят се дафиновите листа, хвойната, бахарът, карамфилът, кимионът и оцетът и ястието се оставя на слаб огън да се задушава под капак. Готви се така около половин час – докато зелето омекне, но не прекалено. Лукът и ябълките вече не личат – това също е признак, че ястието е готово. Тогава тенджерата се оставя без капак на силен огън, за да се изпари останалата течност.
В оригиналните рецепти има и захар, но установих, че доста хора я пропускат (или заменят с нещо друго – някакво сладко или сироп). Аз също я пропуснах, но моите ябълки са сладки.

Зелето стана фантастично! Наистина е като излязло от някоя вълшебна приказка на северните народи – приказно ароматно и нежно сладко (солта и оцетът добре балансират сладостта). Ако знаете само какво ухание се носи из кухнята, докато се готви – не ми стигат думите! Просто разкош!

По правило в северните страни го ползват за гарнитура към различни други ястия, аз пък реших да му добавя сварени картофи – получи се чудесна комбинация. Особено ако картофките се овкусят с малко самардала…

Покълнала спелта с ябълка, орехи и нар

Когато установиш колко е вкусно за закуска да се хапне накиснат лимец с различни плодове (круши или райски ябълки) и орехи, няма как да не опиташ и със спелта. Тя е невероятно зърно – уникално вкусно и ароматно. А когато се комбинира с ябълка и орехи, вече е налице гениалната тройка на Учителя Дънов. И няма нужда от повече приказки и уверения в нейните достойнства. От себе си аз добавих и шепичка нар, защото той чудесно довършва съвършенството в купичката…


1 ябълка на кубчета
3-4 с.л. спелта
1 шепичка орехи
зърна нар


Спелтата се накисва за едно денонощие (може и повече), като през това време водата се сменя 2-3 пъти. Измива се, отцежда се и се разпределя на тънък слой в плитък съд, за да съхне. Ако е по-голямо количество и няма да се изяде наведнъж, може да се прибере в хладилника. Като престои така известно време, започва да покълва.
Ябълката се нарязва в купичка и върху нея се разпределят лимецът, начупените на едро орехови ядки и зърната нар. И е готово за сервиране!

Закуската е повече от прекрасна – и като вкус, и като съставки. Всяка хапка от нея зарежда със сили не само физически, но и духовно. Спелтата е невероятна на вкус и е чудесна гледка – ясно се виждат кълнчета, ябълката е сладка, сочна и ароматна, а орехите хрупкат свежо. Какво по-добро от съчетание на най-българските продукти!

Реден ябълков сладкиш с грис и слънчоглед

Това е първият ябълков сладкиш с грис, който започнах да приготвям преди години. На тази база по-късно продължих да експериментирам и така се родиха един толкова ябълков, че прилича повече на грис халва, и неговият безглутенов вариант. Но и този си заслужава вниманието! А по-различното и интересно при него е, че е на редове. Мерителната чаша е 240 мл.


1 ч.ч. пшеничен грис
1 ч.ч. брашно
1 ч.ч. кафява захар
1 ч.л. бакпулвер
1 ч.л. канела
1 кг ябълки
1 лимон – сок и кора
5 с.л. шарлан
5 с.л. белени слънчогледови семки
5 с.л. стафиди


Сухите продукти (грисът, брашното, захарта, бакпулверът, канелата и настърганата лимонова кора) се смесват в купа. Ябълките се настъргват на едро ренде и се добавят лимоновият сок, шарланът, слънчогледовите семки и стафидите и се разбърква.
Сладкишът се оформя на 3 реда, като се редуват суха и ябълкова смес. В средно голяма тавичка (около 20х30 см) се започва с 1/3 от сухата смес – това е точно 1 ч.ч. (тавичката първо може да се покрие с хартия за печене). Върху нея се разпределя 1/3 от ябълковата смес и се продължава така, като се редуват суха и ябълкова смес. Сладкишът трябва да завърши с ябълки. Пече се в предварително загрята фурна на 160 градуса на долен реотан с вентилатор около 50 мин. (ако отгоре започне да се изсушава много, вентилаторът може да се спре).

Сладкишът е много свеж и приятен, с прекрасен аромат. Слънчогледовите семки са малко необичайни в състава му (по традиция на почит са орехите), но са много добро попадение – осигуряват хрупкавия елемент и са чудесна комбинация с ябълките. Стафидите също не са за пренебрегване…

Ябълки със сусамов тахан – дежурната есенно-зимна закуска

Когато летните плодове преминат, идва време на ябълките да заемат мястото им на сутрешната трапеза. Естествено, в компанията на любимия сусамов тахан. Не че няма ябълки, зреещи и през лятото, но тогава предпочитам да хапвам праскови, пъпеши, малини и боровинки… И така, още в началото на есента от чинията започват да ми се усмихват примамливо едни жълто-червени красавици, сочни, ароматни и крехки. В моя случай те са домашни и са еко, био или органик – на който както му харесва. Не са пръскани, не са торени, расли са в чист район в подножието на Родопите. Не знам какъв точно сорт са, но е от хубавите стари сортове и вкусът им е невероятен! Садил ги е дядото на мъжа ми преди кой знае колко години…

Издържат почти без никакви поражения цяла зима (ако оцелеят толкова де) и така сме подсигурени за няколко месеца с прекрасна и полезна закуска. А по моето скромно мнение ценни са и семките, така че си хапвам и тях. Е, към ябълката може да добавя и някоя круша или дюля…

Понякога си мисля, че не е зле някоя сутрин да разнообразя менюто си – все пак цяла есен и зима всеки ден ябълки си е малко скучно… И решавам на другия ден да си препека филийка например… Но когато стана сутринта и се зачудя какво да приготвя за закуска, пак се оглеждам към фруктиерата – просто не ми се яде друго! Излиза, че изобщо не ми е омръзнало всеки ден да ям ябълки и си ги хапвам със същия апетит.

И няма как да не се сетя за мисълта на Учителя Дънов, че ябълката е най-добрият плод за нас, българите – в нея се съдържа всичко, от което ние имаме нужда.