Студена напитка от бъз цвят с ягоди (и банани)

Напитката от цветове на бъз (известна още като лимонада с бъз или дори бъзонада) си е класика, но ако към нея се прибавят и няколко ягоди, нещата минават на друго ниво. Новият вид е по-атрактивен и много приятен заради цвета и по-богатия си аромат. Ягодите може да се пасират фино, преди да се добавят в течността, но аз ги предпочитам намачкани с вилица – така ситните парченца придават очарователна текстура на напитката.


10-ина цвята бъз
студена вода
мед на вкус
сокът на 1 лимон
4-5 ягоди
(1 банан)

Цветовете бъз се слагат в кана (без да се препълва и натъпква) заедно с няколко резенчета лимон и се заливат със студена вода. Намачкват се с дървена бъркалка и се оставят да престоят поне едно денонощие. През това време може да се разбъркат и намачкат още няколко пъти. На другия ден цветовете се изстискват и получената течност се прецежда. Добавя се лимоновият сок и се подслажда с мед на вкус. Ягодите се намачкват с вилица (по желание може да се пасират и по-фино) и се прибавят към течността. Разрежда се с още вода – от 1-литрова кана с накиснат бъз накрая се получават 2 л готово питие. Напитката се съхранява в хладилника до момента на консумация.

Напитката е великолепна – много свежа и ароматна, с прекрасен вкус и невероятен цвят. И „базовият“ вариант (без плодова добавка) е достатъчно добър, но този несъмнено е по-интересен – заради цвета и аромата, който дават ягодите. Изключително приятна е и текстурата му благодарение на ситните парченца от тях в течността.

Допълнение 2024

А ако част от меда се замени с пасиран (може и само намачкан с вилица) банан, напитката става още по-хубава – той ѝ придава още по-приятен аромат, също е лека плътност. Открих това съвсем случайно, опитвайки се да оползотворя един банан, но нали така се правят всички велики открития… 😉

Сладко от ягоди

Когато преди години, като млада домакиня, започнах да варя сладка (в началото само любимото от ягоди), следвах рецептите от бабината готварска книга. В тях съотношението на плодовете към захарта беше 1:1, даже за по-киселите захарта стигаше до 1,5 кг на 1 кг плод. И аз го спазвах стриктно… Получават се хубави сладка, с добре запазени цели плодчета и чудесен сироп. Но… има едно „но“ – стават прекалено сладки. Някои ще кажат: ами нали така се казва – такова трябва да е! Да, но в стремежа си да направя тази така необходима за неделните мекички добавка по-малко вредна (и да може да се хапва в по-голямо количество), започнах опити с намаляване на количеството на захарта. Така установих, че чудесно сладко от ягоди става и с ½ кг захар на 1 кг плодове и даже пак е доста сладко на вкус. На следващата година намалих захарта на 250 г. Резултатът съвсем не беше лош на вкус, но вече се беше отдалечил малко от представата ми за сладко (беше по-рядък и недостатъчно сладък). Така се установих на нивото от 300 г захар и полученият продукт напълно ме задоволява. Оказа се, че това съотношение плод : захар е идеално и за другите плодове, от които правя сладко – боровинките (те също се леко киселки като ягодите), вишните и кайсиите.

Остана да реша и втория проблем, който възникна след намаляването на захарта – за разлика от сиропа с много захар, който става гъст и сладкото се сварява доста бързо, този с по-малко захар е доста рядък (а тук борбата е за сладко, не за компот!) и иска много варене, за да се изпари излишната течност. Така приложих съветите на майка да варя сладкото на няколко пъти до постигане на желаната гъстота. Какво означава това ли? Сладкото се вари 20-25 мин., след което се оставя да изстине както си е в тенджерата на изключен котлон. След няколко часа процедурата се повтаря и потретва до желаната консистенция. Е, вярно, че правенето на едно нищо и никакво сладко отнема поне 2 дена, но това все пак са 20-ина минути сутрин и вечер, да речем, и после забравяте за него… При това този начин на варене е много щадящ, защото се извършва на ниска степен на котлона и изпаряването на излишната течност става след изключването му.

Добре е ягодките да са по-дребнички – да не се разкъсват при варенето, а захарта – нерафинирана.

2 кг ягоди (почистени от дръжките)

600 г нерафинирана захар

Ягодите се слагат в тенджера и се засипват със захарта. Оставят се да престоят така няколко часа, докато захарта се разтопи (или поне по-голямата част от нея). Много удобно е това да се направи вечерта. Целта е да се образува сок, който е необходим за варенето. На другата сутрин тенджерата се слага на котлона и съдържанието ѝ се вари на слаб огън 20-25 мин. Тогава котлонът се изключва и тенджерата се оставя да изстине. След няколко часа (или вечерта) сместа се клоква пак за 20-25 мин., след което отново се оставя да изстине. Процедурата се потретва. Според мен добра гъстота се постига след третото изстиване, но всеки може да прецени сам за себе си колко гъсто желае сладкото. През цялото време на варенето и изстиването тенджерата е без капак – целта е течността да се изпарява.

Тогава сладкото се слага пак да заври (колкото да се загрее добре, без да се вари повече) и горещо се насипва в чисти сухи бурканчета, които веднага се затварят. От горните продукти излизат точно 5 малки бурканчета от 270 мл.

Сладкото става разкошно – приказно ароматно, с много плод и малко сироп (даже и да е леко рядък, е за предпочитане пред гъстия и убийствено сладък вариант). Прекрасно е на сладост и е най-предпочитаното за неделните мекички… Много е подходящо и за палачинката от овесени трици…

Ягоди със сусамов тахан – любимата пролетна закуска

През годините съм закусвала какво ли не, имало е и периоди, когато изобщо съм пропускала този момент. Изяла съм купища филии, намазани или гарнирани с най-различни (включително и животински) продукти, принцеси и всякакви други тестени неща. Имах един доста дълъг период, в който всяка сутрин хапвах палачинка с овесени трици или кисело мляко с ленено семе и отново трици… Или пък циганска баница с ленено масло, червен пипер и куркума…
Но откакто преди няколко години открих сусамовия тахан, той неизменно присъства в сутрешното ми меню. Първоначално намазан на филийка със самардала или шарена сол и добавка от куркума и червен пипер, а после хлябът отстъпи мястото си на пресните плодове. И еврика! Открих, че най-добрата закуска са плодове според сезона плюс тахан! И така, започнах да експериментирам и да опитвам различни комбинации. Оказа се, че таханът идеално се връзва с почти всички плодове! Чудесно си подхожда с череши, кайсии, праскови, пъпеш, боровинки, малини, сливи, круши, ябълки, смокини и какво ли още не… Но върховната комбинация е с ягоди! Жалко, че ги няма целогодишно! Всъщност – добре, че ги няма целогодишно, защото може и да не погледна друг плод… Каквото и количество ягоди и тахан да изям, после не чувствам никаква тежест, а приятна ситост и едно невероятно блаженство в стомаха и по цялото тяло… Комбинацията освен че е божествено вкусна, е и изключително полезна и съвсем не беше трудно да ми хрумне идеята да приготвя от тези два продукта и кремче – то също е уникално вкусно!

И така, в последните няколко години всяка сутрин в сезона на ягодите това е дежурната ми закуска! И не, не ми омръзва! Просто гледам да се възползвам максимално от тези разкошни плодове и докато не свършат по пазарите, не спирам да си купувам редовно. Много ми е трудно да кажа кой е любимият ми плод (както и цвете), защото обичам всички, но ако все пак трябва да посоча един – е, да, това са ягодите! А откакто разбрах, че най-добрата закуска са плодове според сезона в компанията на сусамов тахан, не си и помислям за нещо различно. И ако някога поради независещи от мен обстоятелства ми се наложи да закусвам нещо друго, го правя с неудовлетворение и го приемам като компромис със себе си…
Така че – да живее любимата ми закуска – плодове с тахан! Има ли на масата чиния ягоди и бурканче тахан, друго не ми е нужно…

Ягодов крем със сусамов тахан

Поредният успешен експеримент на крем с тахан и плодове – след удачните комбинации шоколад + тахан + портокалов сок и шоколад + тахан + банан. Този път бананите отстъпиха мястото си на ягоди, а шоколада го пропуснах – реших, че ще „задуши“ ягодите. Идеята за крем от ягоди и тахан ми хрумна от факта, че в ягодите се съдържа магнезий (освен другите им полезни съставки), а той пък е задължителен, за да се усвои калцият (на който е богат тахана) от организма, т.е. без магнезий калцият е безполезен… То всъщност и калций, и магнезий има и в ягодите, и в тахана, т.е. двата продукта са си самодостатъчни и поотделно, но все пак идеята да ги комбинирам вече се беше загнездила в главата ми и човъркаше, човъркаше… И въпреки първоначалните ми съмнения, че няма да е добра вкусова комбинация, реших да опитам какво ще се получи. И взе, че се получи! Уникален крем с двойно действие – балсам за стомаха и цимент за костите! Защото ягодите благоприятстват храносмилането, а комбинацията калций + магнезий способства за здравината на костите.
За 2 порции са необходими:


400 г ягоди
100 г сусамов тахан
4 фурми


Ягодите, таханът и фурмите (почистени от костилките) се слагат заедно в блендер и се пасират до гладко пюре.
Кремът се получава и без фурми, но с тях става по-сладичък и по-приятен. Могат да се заменят с някакъв друг предпочитан подсладител. Всъщност всичко зависи от сладостта на ягодите и от вкуса на консуматорите. 😉

Получава се фантастичен крем! Порциите стават малко големички, но изобщо не е проблем една чаша да се изяде наведнъж, кремът е лек и много приятен. Но най-голямата изненада дойде малко след като го бях хапнала – изпитах непознато дотогава блаженство в стомаха! Да, говоря за съвсем осезателно физическо усещане – хем гладът ми за сладко беше утолен (обикновено колкото повече ям, толкова повече ми се яде), хем ми беше много леко и приятно на стомаха… Беше като някаква магия! Усещането беше на някаква успокояваща вълна, която се разлива нежно по цялата коремна област… Наистина блаженство! Истински балсам за стомаха!