Рулца с лаваш, хумус и мексиканска плънка

В тези рулца си дават среща три национални кухни – мексиканската, арменската и арабската. Плънката от боб, ориз и царевица, подправена с пресен кориандър, е вдъхновена от кухнята на далечно Мексико. Завита е в характерния тънък арменски хляб лаваш, който пък преди това е намазан с един от деликатесите на Близкия изток – хумуса… Естествено всичко може да се приготви само в мексикански стил – ако се ползват тортии и гуакамоле вместо лаваш и хумус, и тогава би се получило тако или бурито. Но и тази комбинация на вкусове и аромати от цял свят си заслужава. Още повече, че аз обогатих плънката и с малко българска кладница и малко останал от хумуса нахут… От целия този интернационален сбор на вкуснотии само лавашът е купен.


1 ч.ч. червен боб от консерва
1 ч.ч. сварен пълнозърнест (кафяв) ориз
1 ч.ч. царевица
½ ч.ч. сварен нахут
5-6 гъбки кладница (около 100 г), предварително печени
1 зелена чушка
1 глава червен лук
няколко стръка пресен (замразен) кориандър
люта чушка
хумус
лаваш


Лукът се нарязва на полумесеци и се запича в суха тенджера на средно силен котлон. Чушката и гъбите се нарязват на лентички, лютата чушка – на ситно, и заедно с останалите продукти се добавят към лука. Държи се на котлона колкото да се загреят продуктите, няма нужда от дълго готвене.

Една кора лаваш се срязва на 4 и всяко парче се намазва с хумус. Отгоре се слага от плънката и се завива на стегнато рулце.

Използвах лаваш вместо тортии, защото наскоро го открих и ми е интересно и забавно да експериментирам с него. А идеята ми за хумус в рецептата беше да е в ролята на сос, въпреки че на гъстота няма нищо общо. Но точно това пък се оказа бонус в оформянето на рулцата – завиват се много лесно и не се развиват благодарение на хумуса, който се яви като лепило. Получи се и още един много добър ефект от него – добави леко кисела нотка, като дообогати останалите вкусове и аромати и направи рулцата изключително апетитни. Но не беше приготвен по класическата рецепта – този път в състава му имаше сушени домати и малко червен боб…

Рулцата са много апетитни, с богатство от вкусове и аромати. Ако не обичате люто, може да не слагате лютите чушки в плънката, а да поръсвате с тях само част от рулцата, преди да ги завиете – за ревностните любители на мексиканската кухня.

В рулцата много добре се вписват и резенчета домат (обаче не сготвен като част от плънката, а добавен върху нея при завиването), но може да се сервира и отделно като салата, в случая с тученица.

Зеленчукови рулца с лаваш

Подобни рулца съм правила с плънка тип мексиканска (от боб, ориз, царевица и чушка). Този път обаче исках да са по-зеленчукови и по-леки, но все пак да са достатъчни човек да се нахрани с тях, да не е само салата, завита в хляб. Така че отново импровизирах, като се съобразих и със сезонните продукти. Исках да има нещо зелено за цвят и хрупкавост – салатата айсберг пасна идеално; нещо засищащо – тази роля се падна на изпечените предварително сладки картофи и пащърнак; нещо за допълнителна свежест, вкус и цвят – тук се включиха царевицата, печената чушка и морковът. Трябваше и някакъв елемент, който да действа на различните продукти свързващо (като лепило 😉); от опит знам, че хумусът е идеален за целта – този път само със сушени домати (без червен боб), от него дойде и приятна пикантност. И целият този разкош от цветове, вкусове и текстури идеално се допълва от любимия слънчогледов сос, вече без никаква мазнина в него и приготвен с чиста водица (става прекрасен и без аквафаба). Количеството на продуктите е на око и в зависимост от желания брой порции, отделните продукти също подлежат на замяна. Важното е плънката да бъде повечко, за да преобладават зеленчуците, а не да доминира хлябът (въпреки че лавашът е достатъчно тънък и фин).


питки лаваш
хумус със сушени домати
салата айсберг
сладки картофи и пащърнак на фурна
червена печена чушка
царевица
настърган морков

слънчогледов сос за сервиране


Салатата айсберг се развива (разделя) на отделни листа. Бялата част към кочана на всяко листо се отрязва и се нарязва на тънки ивички – те ще се ползват в плънката. Чушката се нарязва на дълги лентички, морковът се настъргва на едро ренде.
Всяка питка се намазва с хумус и отгоре се поставя цяло листо айсберг. В единия край се слага по дължина още хумус (за да слепи отделните продукти) и отгоре се поставят пръчици сладък картоф и пащърнак, лентички печена чушка, ивички от айсберга, царевица и морков.

Завива се стегнато, като краят се намазва с малко хумус, за да се залепи рулото и да не се развива. Всяко руло се нарязва на равнобедрени триъгълници, които се подреждат в чиния. Добавя се купичка със сос и порцията е готова за сервиране.

Рулцата са невероятни! Красиви, супер вкусни, леки и с прекрасна текстура. Удивително засищащи са – благодарение на сладките картофи и пащърнака, много свежи и хрупкави – от айсберга и моркова, и изключително пъстри и цветни – от всички продукти вкупом. Слънчогледовият сос идеално ги допълва, дообогатява вкусовете и стават просто трепач!!! И изобщо не си губете времето с вилица и нож, парченцето се хваща с ръка, топва се в сосчето и се отхапва с неизмеримо удоволствие!

Хумус с цвекло

½ ч.ч. сух нахут (225 г сварен)
4-5 резенчета (50 г) печено цвекло
2-3 скилидки чесън
сокът от ½ лимон
3 с.л. зехтин
½ ч.л. кимион
1 ч.л. сол


Нахутът се накисва в студена вода от предната вечер – колкото по-дълго се кисне, толкова по-бързо се сварява. На другия ден се изплаква добре и се слага да се вари. Като заври, водата се излива, налива се нова вода – гореща, и след като заври отново, котлонът се намалява (не знам дали е нужно, но по аналогия с боба изхвърлям първата вода след завирането). Вари се, докато омекне – около 1 час (или малко повече).
Всички продукти се слагат едновременно в блендера, добавя се около 1/3 ч.ч. (80 мл) вода от варенето на нахута и всичко се разбива на гладко пюре.

Хумусът е разкошен – и на цвят, и на вкус! Подобно на варианта с моркови пропуснах тахана – реших, че ще развали прелестното розово (ползвам само пълнозърнест тахан), но вкусът се получи блестящ и така! Надявам се, че странният за хумус розов цвят няма да ви направи подозрителни към вкусовите му качества и да го подминете скептично, както се случи с мен, когато за първи път видях снимка на хумус с цвекло. Но понеже съм експериментаторски настроена по темата, след вариантите с моркови, патладжани и печени чушки ми се искаше да пробвам и други видове; а и „розовото“ червейче в мозъка ми човъркаше ли, човъркаше… И след известно време това стана факт – за мое щастие! Хумусът наистина е прекрасен! И естествено върви с хляб – този път изневерих на традиционните арабски питки с лаваш.

Не си струва да се вари само половин чаша нахут – при мен количеството му беше по-голямо, но от него направих и други видове хумус – с червен боб и сушени домати и мусбаха. 1 ч.ч. (от 240 мл) сух нахут е 200 г; след като се свари, излизат около 450 г (2½ ч.ч.).

А тук хумусът с цвекло е в компанията на още три вида – с моркови, печени чушки и патладжани.

Хумус с моркови

½ ч.ч. сух нахут
200 г моркови (5 средни моркова)
2-3 скилидки чесън
сокът от ½ лимон
3 с.л. зехтин
½ ч.л. кимион
1 ч.л. сол
щипка черен пипер

Нахутът се накисва в студена вода от предната вечер – колкото по-дълго се кисне, толкова по-бързо се сварява. На другия ден се изплаква добре и се слага да се вари. Като заври, водата се излива, налива се нова вода – гореща, и след като заври отново, котлонът се намалява на най-ниската степен (не знам дали е нужно, но по аналогия с боба изхвърлям първата вода след завирането). Вари се, докато омекне – около 1 час. Оставя се да поизстине.
Морковите се нарязват на дребни парчета и се слагат в тава. Поръсват се с ½ ч.л. сол, черния пипер и 1 с.л. зехтин (за готвене). Разбъркват се и се пекат 20-ина мин. на 180 градуса с вентилатор – докато омекнат и започнат да се карамелизират.

Свареният нахут се пасира, като се добавя малко вода от варенето – по-добре на няколко пъти по малко, за да не стане сместа течна. Добавят се морковите, чесънът, сокът от лимон, 2 с.л. зехтин (екстра върджин), кимионът и останалата сол и всичко се пасира на гладко пюре.

Получава се уникално вкусен пастет! Първоначално мислех да сложа и тахан – той отсъства в рецептата, която следвах (как може хумус без тахан?!), но после реших първо да пробвам без него и евентуално накрая да го добавя. В крайна сметка се отказах, защото се получи много добър резултат и така! Хареса ми изключително много, да не кажа даже повече от класическия вариант. Много е лек и свеж! И с прекрасен цвят!
Традиционно хумусът се сервира с арабски питки, но спокойно може да се намаже и на филийка нашенски хляб...

Не си струва да се вари само половин чаша нахут – при мен количеството му беше по-голямо, но от него направих и други видове хумус – с печени чушки и с патладжани. А сервирани заедно, представляват приказна гледка! Единственият проблем е, че не мога да определя кой вариант ми харесва най-много – и трите са великолепни! 1 ч.ч. (от 240 мл) сух нахут е 200 г; след като се свари, излизат около 450 г (2½ ч.ч.). А заслугата за добрата рецепта е на "Бон апети".

А тук към горните три вида се е присъединил още един – с цвекло.

Пюре (хумус) от червена леща

Знам, че хумусът е ястие от нахут, но съвсем спонтанно ми дойде идеята да направя подобна паста от леща (със същите допълнителни продукти – тахан, чесън и лимонов сок; само разширих спектъра на подправките). И то не просто леща, а червена – тя е белена и когато веднъж я сготвих по обичайната си рецепта, не ми хареса особено. Затова реших, че ще ми допадне повече в сварен и пасиран вариант. И както си се чудех какво друго да сложа във въпросното пюре, ми хрумна, че подходяща добавка би бил сусамовият тахан, който е неизменна част от любимия ми хумус. А в хумуса какво друго има? – чесън (който си е задължителен елемент в ястие от леща) и лимонов сок (не бях сигурна как ще се отрази на крайния резултат, но сложих и него – като ще е гарга, да е рошава!)
И така, не знаех дали това съчетание от продукти ще ми хареса, но рискувах и се оказа, че съм заложила на печеливша карта – резултатът беше превъзходен! Получи се чудесно пюре, наистина много подобно на хумуса, а останалите подправки му придадоха разкошен вкус и аромат. Всъщност те са, които го отличават от вкуса (и цвета) на класическия хумус.
А причината днес на трапезата ни да има ястие от леща е, че е Андреевден и според народните обичаи от днес денят започва да расте колкото едно просено зрънце, затова се готви нещо, което набъбва.


250 г червена леща
2 ч.л. сол (на вкус)
1 ч.л. червен пипер
1 ч.л. куркума
¼ ч.л. черен пипер
1 ч.л. кориандър
1 ч.л. кимион
2-3 скилидки чесън
сокът от 1 лимон
3 с.л. с връх сусамов тахан


Лещата се накисва от предната вечер в студена вода. На другия ден се изплаква добре и се сварява в съвсем малко вода – колкото да я покрие. Когато е готова (остава почти без вода), се посолява. Добавят се останалите подправки, разбърква се и сместа се прехвърля в чопър или блендер. Добавят се чесънът, лимоновият сок и таханът и се пасира на гладко пюре.

Пюрето е изключително вкусно. Може да се ползва за гарнитура, като предястие или за намазване на филийка… На мен лично много ми върви с печени картофи – прекрасна комбинация е! Но е много засищащо и трябва да се внимава с погълнатите количества… 😉

Разядка от патладжани, чушки и нахут

Бях си наумила да приготвя нещо с печени патладжани и заумувах какво да бъде то – чуденето ми се въртеше около любимите кьопоолу, айвар или баба гануш, но нито едно от трите не ми беше на сърце (и на небце) в момента… А и един нахут бях накиснала – дали да не бъде хумус с патладжани? Но и тази идея не ме задоволи… Тогава се сетих, че преди време бях гледала в „Бон апети“ една по-различна разядка и още тогава ѝ се заканих да я пробвам – беше нещо подобно на хумус с патладжани, но и с участието на печени чушки. Иначе казано – комбинация от вкуснотиите, измежду които не можех да си избера. И така, изнамерих рецептата и запретнах ръкави. И с един куршум уцелих всичките зайци!

2 печени патладжана (400 г обелени)

2 печени червени чушки (150 г обелени)

300 г сварен и отцеден нахут

50-60 г студенопресован зехтин

4-5 скилидки чесън

2 ч.л. кимион на зърна

сокът от 1 лимон (+ пулпа)

50 г орехи

няколко стръка магданоз

1 стрък мента

2 ч.л. сол (на вкус)

щипка черен пипер (на вкус)

Кимионът се запича на сух тиган и се счуква в хаванче.

В блендер се смилат патладжаните, нахутът, зехтинът, чесънът, кимионът, лимоновият сок и солта. Орехите се накълцват с нож; чушките, магданозът и ментата се нарязват на ситно и заедно с черния пипер се добавят към пасираната смес. Разбърква се и се сервира с препечени филийки, като отгоре се поръсва с още магданоз и мента.

Разядката стана чудесна! Много вкусна, с богатство от аромати и текстури. Голямата изненада за мен беше ментата – оказа се чудесно попадение. Винаги съм твърдяла, че не обичам ментови неща (бонбони, сладоледи и прочие), но тук останах очарована от присъствието ѝ – придаде невероятна свежест и необичаен аромат на пастета. Оттук нататък ще ревизирам отношението си към нея! Подобно нещо мога да кажа и за печения кимион – обикновено слагам суров смлян на различните видове хумус, но запеченият внесе по-различен и по-интересен нюанс. А дребните парченца орехи те карат да се размажеш от удоволствие, като си хруснеш от тях (аз умишлено ги оставих сурови, тези на „Бон апети“ бяха печени).

Хумус с печени чушки

½ ч.ч. сух нахут
1 голяма печена червена чушка (50-60 г)
2-3 скилидки чесън
сокът от ½ лимон
3 с.л. зехтин
3 с.л. сусамов тахан
½ ч.л. кимион
1 ч.л. сол

Нахутът се накисва в студена вода от предната вечер – колкото по-дълго се кисне, толкова по-бързо се сварява. На другия ден се изплаква добре и се слага да се вари. Като заври, водата се излива, налива се нова вода – гореща, и след като заври отново, котлонът се намалява на най-ниската степен (не знам дали е нужно, но по аналогия с боба изхвърлям първата вода след завирането). Вари се, докато омекне – около 1 час. Оставя се да поизстине.
Свареният нахут се пасира заедно с чушката, чесъна и солта. Понеже сместа не може да стане гладка веднага, се добавят първо течните съставки – лимоновият сок и зехтинът, и се пасира пак. Ако сместа все още не се получава добре, се сипва и малко вода от варенето на нахута, но се внимава да не стане течно. Накрая се прибавят таханът и кимионът и пасирането продължава до хомогенност.

Класическата подправка за хумус е кимионът, но се получава добре и без него, пробвала съм и по двата начина. Класическият начин за сервиране пък изисква арабски питки, но и с нашенски хляб или в случая италианска чабата се получава добре...

Хумусът е прекрасен! Много приятен на вкус и аромат. Независимо с кимион или без...
Първия път консистенцията му се получи не точно каквато очаквах, защото сложих вода още в началото при пасирането на нахута и чак тогава добавих чушката. Но явно тя е доста сочна и пастетът стана малко по-течен от желаното, което обаче по никакъв начин не пречи на чудесния вкус. При следващия опит обаче спазих горните инструкции и хумусът се получи с доста по-добра консистенция.

Не си струва да се вари само половин чаша нахут – при мен количеството му беше по-голямо, но от него направих и други видове хумус – с моркови и с патладжани. А сервирани заедно, представляват приказна гледка! Единственият проблем е, че не мога да определя кой вариант ми харесва най-много – и трите са великолепни! 1 ч.ч. (от 240 мл) сух нахут е 200 г; след като се свари, излизат около 450 г (2½ ч.ч.).

А тук към горните три вида се е присъединил още един – с цвекло.

Хумус с патладжани

½ ч.ч. сух нахут
1-2 печени патладжана (200 г)
2-3 скилидки чесън
сокът от 1 лимон
3 с.л. зехтин
3 с.л. сусамов тахан
½ ч.л. кимион
1 ч.л. сол


Нахутът се накисва в студена вода от предната вечер – колкото по-дълго се кисне, толкова по-бързо се сварява. На другия ден се изплаква добре и се слага да се вари. Като заври, водата се излива, налива се нова вода – гореща, и след като заври отново, котлонът се намалява на най-ниската степен (не знам дали е нужно, но по аналогия с боба изхвърлям първата вода след завирането). Вари се, докато омекне – около 1 час. Оставя се да поизстине.
Свареният нахут се пасира заедно с патладжаните, чесъна и солта. Понеже сместа не може да стане гладка веднага, се добавят първо течните съставки – лимоновият сок и зехтинът, и се пасира пак. Ако сместа все още не се получава добре, се сипва и малко вода от варенето на нахута, но се внимава да не стане течно. Накрая се прибавят таханът и кимионът и пасирането продължава до хомогенност.

Традицията повелява хумусът да е съпроводен от арабски питки, но в нашенски вариант става и с пълнозърнест хляб, а защо не и самостоятелно, просто като предястие…

Хумусът е великолепен! Усещат се вкусовете и на нахута, и на тахана, и на патладжана, от който пък се долавя и приятен аромат на пушено…

Не си струва да се вари само половин чаша нахут – при мен количеството му беше по-голямо, но от него направих и други видове хумус – с моркови и с печени чушки. А сервирани заедно, представляват приказна гледка! Единственият проблем е, че не мога да определя кой вариант ми харесва най-много – и трите са великолепни! 1 ч.ч. (от 240 мл) сух нахут е 200 г; след като се свари, излизат около 450 г (2½ ч.ч.).

А тук към горните три вида се е присъединил още един – с цвекло.

Хумус с червен боб и сушени домати

½ ч.ч. сух нахут (225 г сварен)
75 г червен боб от консерва (1/3 ч.ч.)
20 г сушени домати
2-3 скилидки чесън
сокът от ½ лимон
3 с.л. зехтин
3 с.л. сусамов тахан
½ ч.л. кимион
1 ч.л. сол

Нахутът се накисва в студена вода от предната вечер – колкото по-дълго се кисне, толкова по-бързо се сварява. На другия ден се изплаква добре и се слага да се вари. Като заври, водата се излива, налива се нова вода – гореща, и след като заври отново, котлонът се намалява (не знам дали е нужно, но по аналогия с боба изхвърлям първата вода след завирането). Вари се, докато омекне – около 1 час (или малко повече).
Всички продукти се слагат едновременно в блендера, добавя се около ½ ч.ч. вода от варенето на нахута и всичко се разбива на гладко пюре. Ако се наложи, може да се добави още малко вода, за да може блендерът да смели всичко добре.

Хумусът е много интересен на вкус – с малко по-плътна текстура от червения боб и приятна нотка от сушените домати. Признавам си, че идеята за боба и доматите не е моя, но пък аз дообогатих ползваната рецепта с лимонов сок и кимион – те липсваха в нея. Традиционно хумусът се сервира с хляб – в случая обичайните арабски питки замених с лаваш. А как добре се вписа в едни изкусителни рулца с този тънък арменски хляб – намерението ми беше да го ползвам вместо сос, а той се оказа чудесен слепващ материал при завиването на рулцата!

Не си струва да се вари само половин чаша нахут – при мен количеството му беше по-голямо, но от него направих и други видове хумус – с цвекло и мусабах. 1 ч.ч. (от 240 мл) сух нахут е 200 г; след като се свари, излизат около 450 г (2½ ч.ч.).

Пастет от боб

Този пастет беше изцяло случайна хрумка – може би под влияние на така любимия хумус от нахут. А подобни пюрета съм правила и от леща и резултатът си заслужава. Така се оказа и с въпросния пастет от боб – получи се много нежен и гладък, с чудесен вкус и аромат.


200 г бял боб
1 глава лук
1 морков
¼ глава целина (50 г)
1-1½ ч.л. сол (на вкус)

3 скилидки чесън
сокът на 1 лимон
3 с.л. сусамов тахан
250-270 мл течност от варенето на боба

Бобът се накисва в студена вода за едно денонощие. Измива се и се слага да заври. Като поври 2-3 минути, водата се изхвърля, бобът се измива и се залива с нова вода (гореща). Когато е почти готов, се добавят лукът, морковът и целината, нарязани на кубчета. Посолява се на вкус и се доварява до готовност. Като се прецеди, се получават 3 ч.ч. боб (около 540-550 г).
Свареният боб се слага в блендера с част от течността и зеленчуците, с които се е варил. Добавят се чесънът, лимоновият сок и таханът и всичко се пасира на гладка смес. Докато е топло, пюрето е по-рядко, но като изстине, се сгъстява.

Пастетът е фантастичен! С прекрасна фина текстура и богатство от аромати. Идеален е за предястие, гарнитура или за намазване на хлебче…

Понеже не си струва да се вари само 200 г боб, аз варя повече и с останалото количество приготвям прекрасния зелник с праз, кисело зеле и боб. Естествено може да се ползва и консерва от магазина – но тогава ще липсва ароматът, който придават лукът, морковът и целината на домашно сварения бобец…