Праз с пълнозърнест ориз

Досега не ми се беше случвало кафяв ориз при варенето да стане лепкав (въпреки че го плакнах доста пъти след накисването) и като го разбърках накрая, се сби страшно и стана на буци. Не ми иде отвътре да сервирам такова нещо, затова заразмишлявах с какво да го комбинирам, за да избегна този неприятен ефект. И понеже скоро не съм готвила нещо с праз, се насочих в тази посока… Така във въображението ми се роди едно съвсем непретенциозно, но изключително ароматно ястие – като ще е кашаво, поне да е вкусно! Първоначално смятах да разчитам за това само на праза, но после се поразмислих и какви подправки бих могла да добавя… Имам опит, че празът идеално си върви с чубрица. В нета обаче всички рецепти за праз с ориз са като преписани една от друга – единствената подправка, която срещнах, е черен пипер. А моето ястие (във въображението ми) ухаеше на нещо нетривиално… Така в тенджерата при праза постепенно се озоваха чубрица, кориандър, кимион и чесън, а накрая съвършенството се допълни от малко самардала. Ръсих всичко на око и на вкус, така че долните количества са приблизителни, но с изброените подправки ястието стана божествено вкусно и уникално! Наистина е единствено на фона на останалите рецепти само с черен пипер…


1 ч.ч. пълнозърнест (кафяв) ориз
2 стръка праз
1 морков
2 малки скилидки чесън
½ с.л. ронена чубрица
½ ч.л. кориандър
¼ ч.л. кимион
½ ч.л. самардала
1 ч.л. сол
струйка шарлан


Оризът се накисва от предния ден в студена вода. Изплаква се добре и се сварява в 2 ч.ч. вода и 1 ч.л. сол.
Празът се нарязва на тънки колелца, морковът – на полукръгчета и се задушават в малко шарлан и водичка (вместо вода може зелева чорба) на слаб огън. Добавят се чесънът на шайбички, стритата чубрица, кориандърът и кимионът и се готви до омекване на праза. Тогава се добавя свареният ориз, разбърква се добре и се оставя на котлона още 1-2 мин., докато се смесят вкусовете и ароматите. Накрая се поръсва със самардала на вкус – внимание, солена е! – и струйка шарлан и се разбърква отново. Добавям самардалата накрая, защото съм забелязала, че по време на готвенето превъзходният ѝ аромат се губи.

Полученото ястие не блести с вида си, но е поразително вкусно! Простичко и непретенциозно е, но изключително ароматно и сполучливо – благодарение на необичайни подправки! И не е задължително да попаднете на скашкващ се ориз, за да го приготвите…

А така изглежда ястието, приготвено с хубав кафяв ориз – всяко зрънце си стои отделно. Има и още нещо обаче – в рецептата няма и капчица мазнина, тя е компенсирана от маслини. Празът в началото се запича в суха тенджера, след което се слагат морковите и останалите продукти. Готвенето продължава по обичайния начин, като дори след края на термичната обработка не се добавя шарлан. Съществена разлика във вкуса с първия вариант няма (като се изключи прекрасният аромат на маслините), липсата на олио трудно не се забелязва, а за сметка на това съвсем успешно се избягват екстрахираните мазнини.

Боб със зеле (бурания)

Бобът със зеле е другото ястие, което ми действа особено носталгично, освен зелето с ориз. Винаги ме кара да си спомня за детството, за баба и за хубавите моменти, прекарани покрай нея. Баба му беше голяма майсторка, въпреки че няма кой знае каква философѝя в приготвянето му – това си е най-обикновена и непретенциозна народна манджа, известна и с не кой знае колко добре звучащото име буранѝя. Но за мен е специална, защото ме пренася в едно прекрасно време, безвъзвратно отминало… Ястието може да се сготви и с бял боб, но смътните ми спомени от кухнята на баба са за шарен боб – с него ставало по-вкусно! Въпреки своята простота (или може би точно поради това) в миналото това е била много тачена и често приготвяна манджа. А когато се сетя за нея, в съзнанието ми изплува и още един спомен, много мил и забавен – една съседка на баба разказваше следното: „Аз като си готвя боб, за да не ми омръзва, първия ден го ям бял (т.е. незапържен), втория ден – със запръжка, а на третия – със зеле!“ Уникална народна мъдрост! Жената живееше сама и наистина е неприятно да ядеш една тенджера каквато и да е манджа цяла седмица. Затова тя си разнообразявала менюто на следващия ден със запръжка на боба от брашно и червен пипер, а на третия добавяла и кисело зеле…
Освен че ме изпълва с такива мили спомени, настоящата манджа ми е и много вкусна – предполагам, че ще допадне на всеки любител на киселото зеле.


300 г шарен боб
1 морков
1 глава лук
1 средна кисела зелка (800-900 г)
4-5 ч.л. червен пипер
2 ч.л. сол (на вкус)
2-3 щипки сух джоджен
струйка шарлан


Бобът се накисва от предния ден в студена вода. Измива се добре и се слага да заври, след  което водата се изхвърля. Измива се отново от пяната, налива се гореща вода и се оставя да се вари. Малко преди да е съвсем готов, се добавят лукът, нарязан на ситно, морковът на кубчета и сол на вкус и се доварява.
През това време зелето се нарязва на ситно и се запържва в малко шарлан. Поръсва се с червения пипер и се разбърква още съвсем малко, за да не загори пиперът. Налива се водичка (може и зелева чорба) и се оставя 25-30 мин. да се задушава на слаб огън. Когато омекне, се добавя свареният боб, като може да се налее и част от течността – според предпочитанията ви. Поръсва се със стрит джоджен, разбърква се и се оставя още няколко минути на котлона (може и изключен). Ястието няма нужда от повече готвене, необходимо е само да се смесят вкусовете. Накрая по желание може да се добави още мъничко шарлан – според вкуса и разбиранията на всеки.

Количествата на боба и на зелето са ориентировъчни, всеки може да промени съотношението им според собствените си предпочитания. Ако едната съставка ви се вижда повече, не слагайте цялото количество. И зелето, и бобът са си хубави и самодостатъчни и поотделно, така че могат да бъдат оползотворени като отделно ястие. На мен например ми остана около половината боб (заедно с течността – това си е идеално самостоятелно ястие!), защото целях по-малко крайно количество и ползвах само половин зелка (около 400 г). И все пак излязоха поне 4 порции, така че съобразете продуктите с вашите нужди.

Крем супа от карфиол, праз и моркови

Не съм голяма любителка на супите – споделям мнението на Петър Дънов, че храната трябва да е твърда и да се дъвче, а не да е течна и директно да се гълта. Според него супите са препоръчителни само когато човек е болен или има проблеми със зъбите (не може да дъвче). И все пак понякога, особено в студените дни, не е лошо да имаме на трапезата си вкусна и ароматна топла супа. А тази определено е такава. При това се приготвя изключително лесно и бързо.


1 малка глава карфиол (½ кг)
1 стрък праз
2 средни моркова
1 стрък целина (листата + дръжката)
няколко стръка магданоз
2 ч.л. сол (на вкус)
струйка шарлан
(2-3 стръка копър)


Карфиолът се накъсва на розички, морковът и празът се нарязват на едри парчета. Зеленчуците заедно със стръка целина се слагат в тенджера, заливат се със студена вода колкото да ги покрие (1 л), посоляват се и се сваряват под капак за 15-20 минути. Когато са готови, се добавя магданозът и всичко се пасира фино.
Всяка порция се поръсва с наситнен копър или магданоз и се полива с много тъничка струйка шарлан (даже и без него е много вкусно).

Супата е великолепна – богата е на ароматите на есента и зимата и действа сгряващо и отпускащо в студената вечер... И идеално прочистващо за стомашно-чревния тракт... Допълва я чудесно препечена филийка хляб, с която са напълно достатъчни за една прекрасна лека вечеря.

Пица "Зимна вегана" с гъби, лук, чушки и царевица

Пицата е всесезонно печиво, няма ограничения откъм годишни времена. Тогава кое ѝ е зимното на моята? Просто използвам (все)сезонни зеленчуци, а тези, които не са в сезона си през зимата, предпочитам да заменя с домашно замразени, какъвто е случаят с чушката…
За 2 големи пици (30 см) са нужни:


1/8 кубче прясна мая
½ ч.л. захар
200 мл топла вода
350-360 г брашно
1 ч.л. сол
2 с.л. зехтин за готвене

7-8 с.л. доматен сос
2 глави червен лук
1 замразена чушка
5-6 с.л. царевица
300-400 г гъби
1-2 скилидки чесън
1 малко стръкче розмарин
1½ ч.л. сол (на вкус)
струйка зехтин за готвене
сух риган


Чушката се размразява и се подсушава (моите са предварително нарязани на лентички).
Лукът се нарязва на шайби, които се разделят на отделните пръстенчета. Задушава се на слаб огън в малко вода и зехтин с 1 ч.л. сол за 7-8 мин. – докато омекне, но не прекалено. Ако е останала течност, тенджерата се оставя без капак, за да се изпари излишното.
Гъбите се нарязват на филийки и се запържват в малко зехтин без капак за кратко. Като си пуснат сока, се добавят чесънът, щипка риган и нарязаният на ситно розмарин и се посоляват. Разбъркват се и се оставят без капак да се изпари течността.

Маята се разбърква на кашица със захарта, малко топла водичка и 1 лъжица брашно и се оставя на топло да шупне.
Брашното се пресява, добавя се солта и се разбърква. Оформя се на кладенче, в което се сипват шупналата мая, водата и зехтинът и се омесва тесто, докато стане на гладка топка и спре да лепне по ръцете. Разделя се на две топки, които се овалват в брашно, покриват се с фолио и се оставят да си починат за 20 мин. Ако се оставят за по-дълго време, тестото се отпуска прекалено много (т.е. втасва) и после се работи трудно с него.

Всяка топка тесто се изтънява до кора с големината на тавата (30 см) с леко натискане с длани и завъртане върху набрашнен плот. Ако е нужно, ръцете се набрашняват допълнително. Целта е да се получи кора с равномерна дебелина. Много по-лесно това се постига с точилка, но тогава тестото се смачква и крайният резултат не е толкова добър – това е съвет на специалисти пицари; и наистина тестото, оформено само с длани, без точилка, става по-хубаво и пухкаво след изпичането.
Така оформените тестени кори се прехвърлят в тавите (с дупки за по-добро изпичане отдолу) и се намазват с предварително приготвен доматен сос.

Отгоре се подреждат лукът, гъбите и чушката и се разпределя царевицата. Поръсва се със стрит риган и пиците се пекат 8-10 мин. на максимално загрята фурна (250 градуса) с вентилатор – докато тестото по края се зачерви приятно. След изваждане от фурната пицата може да се украси с пресни листа босилек (ако ви се намират) и/или да се поръси с малко хранителна мая – заместител на класическия за случая пармезан.

Пицата е чудесна – богата, цветна и много ароматна. Тестото е тънко и пухкаво, идеално изпечено. Лукът и гъбите, сготвени и подправени предварително, са божествено вкусни. А чушката почти не може да се познае, че е била замразена…

Задушено зеле с гъби, чесън и копър

Обичайният начин за готвене на прясно зеле вкъщи е с домати и задължителната подправка е червен пипер. Настоящата рецепта обаче дава нов прочит по темата. Бях си я харесала (трудно може да се нарече точна рецепта, бяха само изброени продукти без конкретизирани количества) в един готварски форум преди много години и все се канех да я пробвам някой слънчев ден… И така, въпросният ден най-сетне дойде! Оказа се, че зелето е много вкусно и без дежурните домати и червен пипер, защото копърът и чесънът в добавка с гъби и вино го ароматизират по изключителен начин. Ястието е невероятно вкусно и ароматно и се приготвя много бързо и лесно!
За 4 порции са нужни:


1 средна зелка (1 кг)
2 средни моркова
7-8 печурки (100-120 г)
4-5 скилидки чесън
½ ч.ч. бяло вино
няколко стръка копър
струйка шарлан
2 ч.л. сол (на вкус)
¼ ч.ч. вода (или по-малко)


Зелето се нарязва на едро, морковите – на пръчици, гъбите – на резенчета, чесънът – на шайбички.
Зелето се запържва в малко шарлан, като се бърка непрекъснато. Посолява се леко, за да се слегне по-бързо. Добавят се морковът, гъбите и чесънът и се бърка още малко. Наливат се виното и малко водичка и се оставя на слаб огън да се задушава 15-20 мин. Тогава се посолява още на вкус и се оставя без капак, за да се изпари останалата течност. В последната минута се слага наситненият копър и когато тенджерата се свали от котлона, се налива още малко шарлан.

Зелето е фантастично! Копърът и чесънът го ароматизират по невероятен начин (явно тази комбинация подхожда и на зеле, не само на пресни картофки и зелен фасул) – ястието е изключително ароматно и приятно на вкус. Гъбите и виното също дават своя принос и допълват богатството от вкусове.