24 април 2018

Двойно шоколадова торта




Това е най-хубавата торта, която съм яла някога!!! Е, може малко и да пресилвам нещата, защото отдавна не бях правила и хапвала никаква торта… Но със сигурност е най-хубавата шоколадова торта, която съм приготвяла лично! Щом я правя 4 пъти за малко повече от 2 месеца (е, хайде, единият път беше под формата на кексчета), значи наистина си заслужава и суперлативите не са прекалени. Сочна, изключително ароматна и много шоколадова! Мммм…… Последното изпълнение беше от вчера, и то без никакъв повод! С единственото намерение цял ден да ям само торта – на закуска, обяд и вечеря! Като първо, второ и трето! Наистина е божествено вкусна!!!
Рецептата е на Стефи Божилова – държа да го уточня, макар че няма нищо специално и уникално нито в блата, нито в крема; даже самата аз съм правила сладкиш с подобно тесто и подобни кремчета. Но браво на Стефи, че е обединила всичко в една уникално вкусна торта! Единствено не можах да разбера защо слага ленено семе в крема, а не в блата – според мен мястото му е в тестото. Все пак първия път спазих рецептата, но блатът се сряза трудно, горната част почти се разпадна и като цяло беше доста трошлив, затова при втория опит сложих смляно ленено семе в блата, а в крема го пропуснах – смятам, че така нещата се подобриха. Понеже кисело соево мляко няма откъде да намеря, първия път го замених с оризово, но в следващите опити се оказа, че блатът се получава брилянтно и просто с вода (добавих и оцет за содата). Промених малко и количествата на някои продукти в крема, но то е за мое удобство. Какво да правя с половин останало авокадо? – по-лесно ми е да го сложа цялото! Също така намалявам малко и количеството на кокосовото масло – то присъства масово по рецептите за торти и сладкиши без животински продукти, и то в големи количества, което аз не одобрявам особено… Но дори и с тези промени кремът става идеален! А блатът – о, блатът! – той е божествен! Сочен и с богатство от аромати! Може да се приготви и с пълнозърнесто пшеничено брашно, но аз използвам от лимец. А сушените плодове довършват съвършенството – освен аромат стафидите привнасят сладост, а червените боровинки (евентуално домашните сушени кайсии) – приятна кисела нотка.
Мерителната чаша е 240 мл.


за блата:
330 г брашно от лимец (или пълнозърнесто пшеничено)
3 с.л. (25 г) какао
¼ ч.л. смляна ванилия (бурбонска)
1 ч.л. канела
щипка сол
настърганата кора на 1 лимон
настърганата кора на 1 портокал
50 г червени боровинки (или 30 г домашни сушени кайсии)
50 г тъмни стафиди

4 с.л. златно ленено семе + ½ ч.ч. вода
1 ч.ч. (180 г) кафява захар
¾ ч.ч. (150 г) шарлан
250 мл вода (растително мляко)
1 ч.л. сода за хляб
2 с.л. оцет

за крема:
4 банана (около 450 г обелени)
1 авокадо
100 г шоколадов кувертюр (черен шоколад)
3 с.л. (20 г) разтопено кокосово масло
2 с.л. какао
2 с.л. (50 г) мед
1 пак. бурбонска ванилова захар


Брашното се пресява в купа. Добавят се останалите сухи съставки – какаото, ванилията, канелата, солта, корите на лимона и портокала и сушените плодове. Всичко се разбърква добре.
Лененото семе се смила и се накисва в друга купа в ½ ч.ч. вода. Оставя се няколко минути, докато се получи желеподобна смес. Постепенно се добавят захарта, шарланът и водата (или растителното мляко), като се бърка до разтопяването на захарта. Содата се угасява в оцета и се добавя към течните продукти. Накрая се изсипват сухите съставки и всичко се разбърква до хомогенна смес с дървена или телена бъркалка, няма нужда от миксер. Тестото става гъсто, но течно и лепкаво. Излива се в тортена форма (26 см), покрита с хартия за печене, и се пече на 180 градуса на горен и долен реотан около 30 мин. – клечката да излезе суха (може и на 160 градуса на долен реотан с вентилатор за същото време – струва ми се, че при печене на вентилатор блатът се получава по-равен, иначе в средата става доста по-висок). Ако се препече, ще се изсуши, а трябва да е влажен и сочен. Оставя се във формата да изстине леко, след което се изважда на решетка да доизстине.

Шоколадът се разтопява на водна баня или на най-слабата степен на котлона заедно с кокосовото масло и всички продукти за крема се пасират едновременно в чопър. Готовият крем може да се сложи в хладилника за 2-3 часа, докато изстива блатът – така се сгъстява леко и после се работи много удобно с него.

Напълно изстиналият блат се срязва на две. Долната част се намазва с част от крема (около половината или малко повече), отгоре внимателно се поставя горната част и тортата се намазва отгоре и отстрани с останалия крем. Много лесно преместването и връщането на горната половина става с дъното на тортената форма – просто „се загребва“ с него. Иначе може да се начупи, понеже блатът е много сочен и мекичък; но дори и да се отчупи някое парче, при сглобяването на тортата частите се наместват добре и когато се намаже с крем отвън, нищо не личи…




Отгоре тортата се украсява с плодове според сезона, ядки, кокосови стърготини или кой както намери за добре… За да се запази по-дълго свежестта на плодовете, се намазват лекичко с мед (по-лесно става преди да се наредят). Така получават и чудесен блясък и тортата е като излязла от кулинарен журнал! ;)








Тортата е феноменална! Божествено вкусна! Много шоколадова и с букет от аромати! Просто всяка хапка те кара да се размазваш от удоволствие, защото вкусовата експлозия в устата поражда вълна от блаженство по цялото тяло… И не усещаш как парчето в чинията намалява и изчезва, а ти се иска то никога да не свършва и блаженството да няма край… И вече нищо друго няма значение, защото си в рая!...
















Салата от домати и авокадо с див чесън




Дивият чесън освен в зелени салати много успешно може да се включи и в такива, в които по правило много вървят лук и чесън (особено пресни). Така че не беше трудно да ми хрумне идеята да ги заменя с дивия им събрат и в любимата ми салата от домати и авокадо. Получи се чудесна комбинация, а сокът от лайм и пресният кориандър просто са си задължителни по подразбиране…


2 розови домата
1 авокадо
1 букетче див чесън
сокът от 1 лайм
няколко стръка пресен кориандър
сол на вкус


Доматите се нарязват на хапки, дивият чесън – на ивички и се слагат в купата. Авокадото се срязва на 4 по дължина, обелва се (става  много лесно, когато е омекнало) и се нарязва на тънки резенчета. Добавя се към доматите и чесъна и се полива със сока от лайм, за да не потъмнява. Салатата се поръсва със ситно нарязания кориандър и сол на вкус и се разбърква, а ако се бърка малко по-дълго, авокадото леко се размазва по доматите и се получава едно божествено сосче!






Салатата е много свежа и приятна на вкус. Дивият чесън много удачно замества градинския пресен чесън и лук, като придава на салатата малко по-нетрадиционен аромат.








21 април 2018

Студена напитка от глухарчета




В последните няколко години съм голяма почитателка на глухарчетата. Преди ги ползвах само за букетчета или за венец за главата, но тогава не бях наясно с полезните им качества. За жалост масово на тях се гледа като на досаден плевел… А колко са красиви тези малки слънчица, изпъстрили поляни, паркове и дворове! А колко са полезни! Всички части от тях са ценни – цветовете, дръжките, листата и корените. Откакто научих за многобройните им благотворни действия върху човешкия организъм, вече всяка пролет неизменно присъстват на трапезата ни, обикновено под формата на салата – в началото само листата, после и цветовете с дръжките, самостоятелно или в комбинация с други зелении, в пролетен или летен вариант… И всичко освен че е изключително полезно, е и много вкусно! Съвсем не е случайно, че работливите пчелички са постоянни техни посетители…




Освен салати от тези приказни жълти цветенца може да се приготви и уникален сироп (или мед, както го наричат някои). А когато се озовах със стотина откъснати глухарчета, участвали в долната закачлива снимка, съвсем спонтанно и естествено ми дойде идеята да ги оползотворя на… напитка! Първо, вече имам неколкогодишен опит със студени напитки от мента и маточина, които са голям хит в горещите летни дни и са любими на семейството, особено на половинката ми, и второ – щеше да е грехота да изхвърля толкова много от обичните ми глухарчета просто ей така…




И така, те получиха втори шанс за живот – след прекрасни фотомодели се превърнаха в разкошна студена напитка, полезна, освежаваща и с прекрасен вкус! Количеството цветове зависи от съда, в който ще се накисват (най-добре да е стъклен или порцеланов) – за еднолитрова кана са нужни:


1 букет глухарчета
мед на вкус
сокът на 1 лимон


Глухарчетата се слагат в каната (няма нужда да се препълва и натъпква) и се заливат със студена вода. Моите бяха с къси дръжчици (заради снимката преди това), но смятам, че и целите дръжки имат място в каната. Намачкват се с дървена бъркалка и се оставят да престоят поне едно денонощие. През това време може да се разбъркат и намачкат още няколко пъти. Ако времето е топло, е добре каната да се сложи в хладилника, за да не се вкиснат.




На другия ден накиснатите цветове се изстискват и получената течност се прецежда. Подслажда се с мед или друг предпочитан подсладител на вкус и се добавя лимоновият сок. По желание може да се разреди с още вода. Напитката се съхранява в хладилника до момента на консумация.




Понеже моите глухарчета бяха много, сложих повече мед (5-6 лъжици), за да може после да се разрежда с още вода.
Получената напитка е много приятна на вкус, освежаваща и зареждаща и е по-разнообразен начин да се възползваме от полезните качества на прекрасните глухарчета.










20 април 2018

Постно картофено пюре




Бяхме си купили едни картофи – уж български, но със звучното име Аризона (става въпрос за сорта). Когато сготвих с тях най-обикновена картофена манджа, се оказа, че много се разваряват. За манджата това е супер, но аз реших, че по тази причина ще са идеални и за пюре. И така, останалите (бяха 1,2 кг) метнах в тенджерата няколко дена по-късно да се варят… Накрая се оказа, че не съм се излъгала – пюрето се получи леко и пухкаво, не стана и жилаво, както се случва понякога. Казват, че причина за това е многото бъркане, но сега си мисля, че от значение е и сортът, не само бъркането.
За да бъде пюрето постно, друг път му слагам само зехтин (или шарлан – зависи от настроението ми в момента) и домашен ябълков оцет, но тогава по-скоро прилича на намачкана картофена салата. Затова сега реших да заменя оцета с… вода. И каква по-удачна от тази, в която се вариха картофите? Тя си мирише чудесно на картофи и пюрето не стана като измито…


12 картофа (1,2 кг)
2 ч.л. сол (на вкус)
1 ч.ч. вода от варенето на картофите
ароматен зехтин на вкус


Картофите се сваряват и се обелват. Още топли се намачкват с преса, като постепенно се добавят солта, водата и зехтинът. Не слагайте всичката вода наведнъж, за не се озовете накрая с картофена крем супа вместо с пюре 😉, добавяйте на части и преценявайте каква гъстота ви харесва. Същото важи и за солта и зехтина – и те са на вкус. Най-добре е през цялото време да се ползва преса и да няма бъркане и премятане на картофите с вилица.






Пюрето е много хубаво – пухкаво и мекичко, с много добра текстура и вкус, въпреки че е с вода, а не с мляко. Даже и на другия ден след престой в хладилника не се е втвърдило и пак е чудесно!
Може да се ползва за гарнитура, като канапе под задушени зеленчуци или да се хапва направо с лъжичка от купата…








Салата „Пролетни съкровища“ – от див чесън, коприва, врабчови чревца и глухарчета




Почти няма случай да се прибера от разходка с празни ръце. Според сезона „съкровищата“ ми са какви ли не – цветя, билки, зелении, кестени, орехи, шипки… А китките, с които се прибрахме миналата седмица, наистина са много ценни – всички знаят за полезните качества на дивия чесън и копривата, но със сигурност тук могат да се причислят и врабчовите чревца. Естествено и любимите ми глухарчета – в първия вариант на салатата не ги използвах, защото си ги хапнах още там, по време на разходката, но на следващия ден вложих и тях. Количествата на всички зелении е според броя на желаните порции – по едно букетче от всеки вид е достатъчно (за копривата – няколко връхчета):


див чесън
коприва
врабчови чревца
глухарчета – цветовете с дръжките
шарлан
ябълков оцет
сол


Копривата се намачква в кърпа (аз не мия нищо, брала съм си го лично от разходка в балкана), за да се обезвредят парливите власинки. Всички зелении се нарязват и се слагат в подходяща купа или чиния. Поръсват се на вкус с малко сол и по една тънка струйка шарлан и ябълков оцет, разбърква се леко и салатата е готова за сервиране.






Салатата е великолепна – свежа, невероятно ароматна и изключително полезна. А когато лично си набрал всички продукти за нея след чудесна разходка до един много красив водопад, и то в приятна компания, няма по-вкусно нещо на света!




Ето и варианта от следващия ден – с глухарчета:








А това е основният виновник за тази божествена салата – дивият чесън – с прекрасни светлозелени листа, нежни, свежи и с разкошен аромат! Много приятно бяхме изненадани, когато го открихме покрай реката – не бяхме на голяма надморска височина, а знам, че той расте нависоко… И най-накрая – прелестното място, цел на нашата разходка…