Постен гювеч

Свързвам гювеча с летните празници при баба, когато се събирахме всички и тя ни гощаваше сладко-сладко с това традиционно нашенско ястие. Спомням си с умиление онези отдавна отминали времена и винаги, когато намисля и аз да сготвя гювеч, те изплуват в съзнанието ми… Е, тогава той не беше постен, но и без месо пак е толкова вкусен. За съжаление не помня как точно го приготвяше баба, май първо запържваше продуктите (или поне някои от тях) и след това ги слагаше на редове в гювеча. При мен обаче не само, че ястието е постно, но и няма такива предварителни запръжки. Даже още повече – мазнината добавям накрая, след приключване на термичната обработка. Едно обаче съм запомнила – доматите се слагат към края на печенето, след като картофите вече са омекнали, защото иначе киселината ги стяга и не могат да станат вкусни и пръхкави.
Постарах се да повторя точно зеленчуците, които слагаше баба в нейния чуден гювеч (моркови май нямаше, те са от мен, както и чубрицата и мащерката):


7-8 картофа (около 1 кг или малко повече)
2 моркова
2 средни глави лук
1 патладжан
2 червени чушки
1 зелена чушка
2 стиски зелен фасул
1 шепа бамя
4 домата (месести)
няколко клонки чубрица
няколко клонки мащерка
6 ч.л. сол
½ ч.ч. вода
няколко стръка магданоз
(струйка шарлан)


Картофите се нарязват на едри резени, морковите – на дебели кръгчета под ъгъл, лукът – на полумесеци, патладжанът – на едри кубчета, чушките – на широки ленти, зеленият фасул – на парчета по 4-5 см, бамята остава цяла. Всички зеленчуци, чубрицата и мащерката се слагат в гювеч (в горния ред). Посоляват се на вкус и се налива водата. Гювечът се слага в студена или леко затоплена фурна и се пече около час-час и 10 мин. на 200 градуса. Когато картофите омекнат (след 40-45 мин.), се добавят доматите, обелени и нарязани на ситно. Ястието се допича още известно време, като може да се остави без капак, за да се изпари излишната течност. Защото както се твърди по всички рецепти, гювечът трябва да остане само на мазнинка. Моята мазнинка обаче добавям след изпичането, за да не претърпява шарланът термична обработка. А за още по-здравословен резултат спокойно може и да се пропусне – ястието не губи нищо от вкусовите си качества.

Сервира се, като се сипва от всички видове зеленчуци, а порциите се поръсват с наситнен магданоз (баба слагаше магданоза в гювеча заедно с доматите, но аз не искам той да се готви, а да си остане пресен).

Гювечът е прекрасен – освен че ме връща назад в едно много щастливо време, е изключително вкусен и доставя наслада на сетивата и в настоящето. Много е богат, пъстър и цветен и съвсем не е за подценяване, че е сготвен здравословно, макар и нетрадиционно…

Замразен зелен фасул

Предлагам този начин за съхранение на зеления фасул отново с ясното съзнание, че замразяването има сериозни недостатъци. Но в случая със зеления фасул го предпочитам пред консервирането в буркани, които се стерилизират 3 часа, защото лесно бомбирали (никога не съм го правила, само така съм слушала). Какво ли остава от полезните му свойства след 3 часа варене?! Да не говорим, че съдържанието на бурканите е близко до каша…

Някои бланшират фасула (и изобщо зеленчуците), преди да го сложат във фризера, аз го предпочитам суров. Само се измива (ако не сте сигурни в произхода му), нарязва се на парченца по 5-6 см и се слага в пликчета. Колко да са големи пакетчетата, всеки си знае най-добре – зависи от количеството боб, което ще се замразява, и за какво ще се ползва после. Всичко става бързо и лесно! А зимата е въпрос на желание и въображение кой как ще го приготвя…

Картофи със зелен фасул и моркови на фурна

Както често заявявам, любителка съм на простичките ястия – с малко продукти и лесно и щадящо приготвяне. Така се появи една елементарна рецепта за задушени картофи със зелен фасул и моркови. И въпреки че резултатът беше съвсем удовлетворяващ, ми хрумна следващата идея – вместо задушени в тенджера да приготвя зеленчуците на фурна. И съвсем очаквано отново се получи много апетитно ястие, цветно и радващо очите и небцето… Картофи и моркови пека често и в тях не съм се съмнявала, но се оказа, че и зеленият фасул е не по-малко добър печен, отколкото задушен. А когато ястието вече беше готово, ми хрумна, че много добре между зеленчуците биха се вписали и цели необелени скилидки чесън, но това ще остане за следващия път…

500 г картофи

300 г зелен фасул

200 г моркови (3 броя)

10-ина клонки мащерка

сол на вкус

струйка олио по избор

няколко стръка копър

Всички зеленчуци се нарязват на пръчици и се слагат в тава (ако картофите са пресни, няма нужда да се белят). Добавя се мащерката, посолява се, налива се струйчица олио и се разбърква. Пече се на 180 градуса на долен реотан с вентилатор около 40 мин. – до готовност на картофите. Като се извади от фурната, се поръсва с наситнен копър.

Ястието е съвсем простичко, но много вкусно! Цветно и апетитно, ароматно и разчупва статуквото на обичайните печени картофи и задушен зелен фасул…

Задушен зелен фасул

Вече не помня откога не съм готвила зелен фасул по най-обичайния начин – на яхния. Когато преди няколко години една приятелка ми препоръча нейната рецепта, тя стана любима и на мен. И без това си ям сама фасула, та гледам да си го приготвя по най-бързия начин и с минимални продукти и разправии. И наистина ястието си заслужава – става много вкусно и апетитно. Изпитаната рецепта е със сол, но последния път я замених със самардала и резултатът ми хареса още повече!


500 г зелен фасул
5-6 скилидки чесън
1½ ч.л. самардала или сол (на вкус)
няколко стръка копър
(струйка ароматен зехтин)


Фасулът се почиства и се нарязва на парчета с дължина 4-5 см. Слага се в тенджера със съвсем малко водичка на дъното – колкото да не загори – и се добавя чесънът, нарязан на шайбички. Задушава се на слаб огън 15-ина минути – докато омекне леко, целта е да остане приятно хрупкав. Ако все още има вода, тенджерата се оставя без капак, за да се изпари излишното. Дърпа се от котлона и се добавят самардалата, наситненият копър и зехтинът. Разбърква се и фасулът се оставя да престои няколко минути, за да се овкуси по-добре. А ако зехтинът се пропусне, ястието става още по-здравословно.

От горното количество фасул биха излезли 3-4 порции, но всичко зависи от това, дали няма нещо в добавка към него (задушени картофки с чесън и копър например), както и колко ще изяде котаракът… А освен като основно фасулът е и великолепна гарнитура за други ястия – чудесно допълва разкошните кюфтета от елда.

Картофи със зелен фасул

Отдавна се каня да си сготвя (естествено, че си ги ям сама!) картофи със зелен фасул. Но реших да не е обичайната яхния, а да са просто задушени. Първоначалният замисъл беше да ги овкуся само с чесън и копър, но после идеята се доразви в посока на малко лук и един морков (за цвят!), че даже и няколко листа свеж босилек си намериха място в тенджерата… Продуктите бяха на око и гледах да не са голямо количество, че да не ми омръзва да ям едно и също цяла седмица. И така, за 2-3 порции са нужни:


2-3 картофа
200-250 г зелен фасул
1 морков
1 малка глава лук
2-3 скилидки чесън
няколко листа босилек
няколко стръка копър
щипка сол
самардала на вкус
(ароматен зехтин)


Картофите се измиват добре и без да се белят (ако са пресни), се нарязват на едри кубчета. Зеленият фасул се почиства и се нарязва на парчета, морковът – на къси пръчици, лукът – на полумесеци и чесънът – на филийки. Всички зеленчуци заедно с наситнения босилек се слагат в тенджера с малко водичка и се посоляват леко. Оставят се да се задушат на най-слабата степен на котлона около 20-25 мин. – до омекване на картофите. Останалите зеленчуци не е нужно да омекват прекалено много, за да не станат на каша. Съвсем в края се добавя ситно нарязаният копър, поръсва се със самардала на вкус и ако има останала вода, се оставя да се изпари. По желание след като тенджерата се свали от котлона, задушените зеленчуци може да се полеят с малко ароматен зехтин, но са прекрасни и без никаква мазнина – забележително леки и свежи са.

Ястието е съвсем елементарно и непретенциозно, но е много вкусно. И как му върви чаша студена биричка… Мммм…